Разговорът се прехвърля върху работата на Анди и аз преставам да ги слушам, като хващам само по някоя ключова дума, защото шумът от приборите за хранене ме разсейва. Всеки път, когато Милисънт си отрязва парче от пилето на грил, аз мисля за това как е убила Линдзи.
— Внимание — казва Анди, — това е единственото, от което се интересуват софтуерните компании. Как можем да привлечем вниманието на хората и да го задържим? Как можем да ви накараме да седите пред компютъра по цял ден?
— Секс — предлагам аз.
Триста започва да се кикоти.
— И насилие — казва Милисънт. — Или секс, или насилие.
— Или и двете — казвам аз.
— Всъщност не е задължително да включва секс — казва Анди. — Не истински секс. Трябва само обещание за секс. Или насилие. Или и двете. И сюжет, трябва ти сюжет. Няма значение дали е истински, или измислен, нито кой го разказва. Просто трябва да накараш хората да им пука какво ще се случи по-нататък.
— И как успяваш да направиш това? — пита Милисънт.
Той се усмихва и очертава невидим кръг с показалец.
— Секс и насилие.
— Но това важи за всичко. Дори новините се въртят около секс и насилие — казвам аз.
— Точно това имам предвид — казва Анди и отново очертава кръга с пръст. — Целият свят се върти около секс и насилие.
— О. Мислех, че имаш предвид пълен кръг — казвам аз. — Как разговорът ни започна със секс и насилие и отново стигнахме до същото място. Пълен кръг.
— Аз те разбрах от първия път — казва Триста на своя съпруг.
— Благодаря ти, миличка.
Анди се навежда, за да целуне съпругата си по устните. Когато устните им се докосват, тя погалва бузата му с дланта си.
И аз завиждам.
Завиждам на техния простичък разговор. Завиждам на начина, по който пият обилни количества алкохол. Завиждам за простичкия им флирт един с друг и за секса, който ще правят тази вечер.
— Сега разбрах и аз — казвам аз.
Когато вечерята приключва, излизаме заедно и си казваме „довиждане“ на паркинга. Анди твърди, че ще ми се обади за тениса. Триста твърди, че ще се обади на Милисънт, за да пият кафе. Двамата потеглят и оставят мен и Милисънт сами. С две коли сме, защото се срещнахме в ресторанта.
Тя се обръща към мен. На уличната светлина изглежда по-стара, отколкото някога съм я виждал.
— Добре ли си? — казва тя.
Свивам рамене.
— Добре съм.
Нямам друг избор.
— Твърде много се тревожиш — казва тя, вперила поглед над морето от автомобили. — Всичко ще бъде наред.
— Надявам се.
— Довери ми се.
Милисънт протяга ръка и пъхва своята в моята. И я стиска.
Кимвам и се качвам в колата си, но не се прибирам направо у дома. Вместо това отивам до хотел „Ланкастър“.
Наоми е на рецепцията, тъмната ѝ коса пада небрежно около раменете ѝ и макар да не мога да видя луничките по носа ѝ, си представям, че мога. Когато я виждам, изпитвам облекчение, защото така знам, че все още е на работното си място и вероятно все още продължава с извънкласните си занимания. Няма причина, която да ме кара да мисля, че може да ѝ се е случило нещо, защото заедно взехме решение да изчакаме. Да проверя дали Наоми е добре е ирационално, но въпреки това го правя.
Това не е първият път, в който действам ирационално. Още откакто откриха Линдзи, не мога да спя добре. Събуждам се през нощта, сърцето ми блъска в гърдите и винаги заради нещо напълно ирационално. Заключих ли входната врата, платени ли са онези сметки, запомних ли да свърша всички онези задачки у дома, които трябва да бъдат свършени, за да не изгори къщата или да ни я вземат от банката, или да не стане катастрофа с колата, защото спирачките не са били проверени навреме?
Всичките тези дребни неща откъсват мислите ми от Линдзи. И от факта, че в момента не мога да направя нищо за нея.
Глава 6
Събота сутрин, Джена има футболен мач. Аз съм сам, защото Милисънт показва някаква къща на клиенти. Събота е най-натовареният ден от седмицата както за недвижимите имоти, така и за уроците по тенис. Също така това е и денят от седмицата, най-натоварен с дейности, свързани с нашите деца. Двамата с Милисънт си разменяме всяка събота с децата и последният път, в който всички бяхме заедно, беше преди повече от една година, когато Рори стигна до финалите на един турнир по голф за юноши. В момента отново играе голф — закарах го до игрището тази сутрин, преди началото на футболния мач на сестра му, и той е в същия клуб, в който аз давам уроци по тенис. Играе голф, защото не е тенис, и това ме вбесява точно толкова, колкото му се иска.