Започвам да обмислям трети вариант. Ако просто отида в някое полицейско управление и им разкажа всичко?
Не. Може да арестуват Милисънт, но същото важи и за мен. Не мога да твърдя, че съм невинен, защото не е вярно.
И все пак трябва да има някакъв начин. Някакъв начин да улича нея, а не себе си, защото през целия си живот, аз не съм убивал никого. Бих могъл да сключа някакво споразумение — с подходящия адвокат, подходящия прокурор, подходящото доказателство. Като изключим факта, че не разполагам с нито едно от тези неща. За разлика от Милисънт, аз не съм подготвен как да натопя съпругата си за убийство.
Ти винаги се фокусираш върху грешните неща.
Може би има право, може би не е важно защо го е направила. Но ще бъде. Мисълта защо го е направила ще ме преследва, ще ме държи буден в спалнята ми нощем. Ако изобщо съм в спалня. Може би ще лежа в затворническа килия. Тя е права по въпроса за причината. Не върху това трябва да се фокусирам сега.
Да избягам и да се скрия. Да остана и да се боря.
Възможностите се блъскат в главата ми, както и онези думи, изписани върху стената в подземието. Милисънт изброи тези две възможности, сякаш други не съществуваха. Сякаш трябваше да избера или едното, или другото.
Тя греши. Възможностите са грешни.
Първо, аз ще остана. Няма да изоставя децата си.
И ако остана, трябва да се скрия. Поне докато не намеря начин да накарам полицията да ми повярва за Милисънт.
А това означава да се боря.
Да остана, да се скрия, да се боря. Първото е лесно. Няма да бягам.
Второто не е толкова лесно. Първата стъпка е пари. Отивам в банката и изтеглям пари в брой, докато все още мога да го направя. Набавям си храна и гориво, които да ми стигнат или докато ме заловят, или докато докажа невинността си. Моята относителна невинност.
Милисънт знае, че съм ходил до банката, защото тракерът все още е на колата ми. След това се прибирам вкъщи и събирам малко багаж — дрехи, тоалетни принадлежности, лаптопа си, и в последния момент грабвам таблета на Милисънт. Не знам паролата, но друга възможност нямам. Телефонът ѝ е у нея, а никъде не успявам да открия лаптопа, който използвахме, за да проучваме жертвите. Може би го е унищожила. Може би ще го даде на полицията.
Тракерът все още е на колата ми, когато напускам града и шофирам по междущатската магистрала, без да спирам поне един час. Накрая отбивам на една бензиностанция, махам тракера и го закрепям отдолу на шасито на един товарен камион.
След кратка вътрешна борба, изпращам по едно съобщение на Рори и Джена.
Не вярвай на всичко, което чуеш. Обичам те.
След като изваждам батерията от телефона си, потеглям обратно към „Хидън Оукс“. Сега разполагам единствено с един нов предплатен телефон.
Може би Милисънт ще се хване. Ако повярва, че съм достатъчно глупав да избягам, ще повярва и на това, че съм достатъчно глупав да се сетя за тракера едва на бензиностанцията.
Според мен тя вярва, че съм точно толкова глупав.
Къщата, пред която спирам, е два пъти по-голяма от моята, с шест спални, поне толкова на брой бани и басейн в задния двор. Къщата на Кекона е празна, защото тя все още е в Хаваи.
Приближавам се до входната врата и отварям с ключа, който имам.
Преди две години тя си счупи глезена и не можеше да играе тенис поне два месеца. Беше отегчена, уморена от седене на едно място и искаше малко да се поупражнява, затова ме покани да ѝ давам уроци, за да работи върху замаха с ракетата си. След първите няколко пъти ми даде ключ.
— Ако ме оберат, ще обвиня теб — каза тя.
Тогава ѝ повярвах и още ѝ вярвам. А когато се върне от пътуването си, така или иначе ще обвинят мен, но не защото възнамерявам да открадна каквото и да било, дори храна. Докарах цял багажник с храна, включително и консерви, за да не се налага да излизам навън.
Кекона има само една кола, джип, затова в гаража има достатъчно място за моята. Сега не мога да я използвам.
Щом се настанявам и хапвам малко, започвам да си мисля, че този план може и да проработи. Само няколко часа по-късно вече съм успял да създам фалшива следа, че съм напуснал града, осигурил съм си безопасно място, близо до децата ми, набавил съм си достатъчно провизии и съм откраднал таблета на Милисънт, в който може да има нещо, което да ми помогне да се измъкна от тази ситуация — а може и да няма.
Но когато отварям лаптопа си, се появява проблем номер едно.
Паролата за безжичната интернет мрежа.
Кекона е свалила лепенката с кода от долната част на модема, което създава проблем с паролата. Отнема ми твърде дълго време да забележа, че лепенката е пред очите ми, на вратата на хладилника.