Накрая влизам обратно вътре и включвам телевизора. Снимката ми заема целия екран, името ми е изписано отдолу, както и думата:
Заподозрян
Показват Джош, но вече не в ролята му на репортер, а на свидетел. Защото ме познава.
Почти всичко, което разказва, е лъжа — при това редактирана. Аз съм го потърсил. Аз съм го разпитвал за случая. Умолявал съм го да ми издаде имената на източниците си. Пропуска това, че се напи и нарече Клеър Морис „кучка“, докато се оплакваше за информацията, която споделил с нея, но не му било позволено да разкаже на зрителите си.
— Разбирам, че този човек буди подозрения в полицията, и може би това е всичко. Аз мога да говоря единствено за онова, което почувствах. Нали ви е познато онова чувство, че нещо просто не е наред? Някакъв сигнал за тревога в ума ви, който ви казва да си плюете на петите? Ето така ме накара да се почувствам този човек.
Кратката му пледоария е достатъчно стряскаща, за да ме изкара виновен, макар че когато го срещнах, Джош не беше в състояние да изпитва каквото и да било.
Искам да сложа обратно батерията в истинския си телефон. Да видя дали децата са ми писали, дали се тревожат, дали са повярвали на новините. Дали Милисънт ми е оставила съобщение. И колко пъти са ме търсили от полицията.
Вместо това съм сам, затворен в къщата на Кекона, без да има с кого да поговоря.
Докато телефонът не започва да звъни. Анди.
Приемам обаждането, но не казвам нищо.
— Определено си ти — казва той.
— Знам.
— Онези убийства много разстроиха Триста. Почти се радвам, че не е тук, за да види още колко много има.
Ако Триста беше жива, щеше да знае, че не Оуен е убил онези жени. И нямаше да има причина да се самоубива. Не му го казвам.
— Помня — казвам аз. — Говорихме за това в клуба.
— Но не си го извършил ти.
— Не съм убил тези жени.
Вярно е. Убих само Холи и тя все още не е открита.
— Ако се окаже…
— Обади се в полицията — казвам аз. — Предай ме.
— Щях да кажа, че ще те убия лично.
Поемам дълбоко дъх.
— Дадено.
— Отключих таблета. Можеш ли да ми кажеш къде се намираш в момента?
— Не.
— Така си и мислех.
Срещаме се на друг паркинг, не този пред „Златния уок“. Дегизирал съм се с шапка с козирка, слънчеви очила и двудневна брада. Не е кой знае какво, но никой не ме издирва в джипа на Кекона.
Вече е мръкнало, не бих излязъл по светло. Също така не бих позволил Анди да види нито колата, нито регистрационния номер, затова паркирах на две преки оттам и продължавам пеша към паркинга. Той стои до пикапа си, с таблета на Милисънт в ръка. Няма други коли, тъмно е. Паркингът е на отдавна фалирал магазин за авточасти със заковани прозорци.
Анди е малко по-изправен от вчера, вирнал брадичка.
— Не можеш да си представиш колко оценявам това — казвам аз.
— О, мога да си представя. Издирват те в цялата страна.
— Да, вече ми стана ясно.
Анди се обръща и слага таблета на предния капак, като го подпира с ръка.
— Моля те, кажи ми, че си открил нещо — казвам аз.
— Аха. Само не знам колко е полезно.
Той плъзва пръст по екрана, който светва и се появява клавиатура.
— Нов пинкод. Шест, три, седем, четири. Първо лошата новина. Явно е разбрала, че е у теб, защото е изтрила всичко от облака.
— Разбира се.
— Не се притеснявай, има и добра новина. Има някакви неща, запазени в паметта на самия таблет. Тях не може да изтрие.
Показва ми няколко снимки. Две-три с децата, няколко на къщи за продан и снимка на списък за пазаруване.
Поклащам глава. Твърде всекидневно, за да ми бъде от полза.
— Обича да играе на игри — казва Анди. Отваря няколко приложения, предимно пъзели и кръстословици.
И последната ми надежда посърва като увехнало листо. Естествено, че няма да има нищо в таблета. Милисънт далеч не е толкова глупава.
— Изрових и няколко рецепти — казва той и отваря различни текстови файлове.
— Какво ще кажеш за пълнени гъби?
— Спаначният хумус звучи добре.
Въздъхвам.
— Последно, но не по важност — казва той. — Историята на търсачката и сайтовете, които е посещавала. Изтрила я е, но успях да възстановя по-голямата част, ако изобщо може да ти свърши някаква работа.
Не особено. Още рецепти, медицински сайтове за навехнати китки и стомашни проблеми, училищният онлайн календар и купчина обяви за имоти.
— Нищо фрапантно — казвам аз.