— Май да.
— Благодаря ти за всичко, което направи. Наистина го оценявам.
— Ако имаш нужда от нещо друго, само кажи. Ще ти помогна, стига да мога.
Стисваме си ръцете и той потегля със своя стар пикап.
Отново съм сам, не бързам да се прибера в къщата на Кекона. Дори една толкова просторна къща може да бъде потискаща.
Вместо това отново преглеждам таблета, с всички обяви за недвижими имоти, които е посещавала. Никой не е съвършен, казвам си аз. Дори Милисънт. Някак си, някъде е допуснала грешка.
Когато я откривам, очите ми са почти кървясали от умора.
Глава 65
Уебсайтът, който Милисънт е посещавала най-често, е база данни за недвижими имоти. Отваряла го е всеки ден, проучвала е продажби и прехвърляния на собственост, все публична информация. В историята на търсачката са запазени адресите, които е проверявала.
Един от тях е търговска сграда на „Браунфийлд Авеню“, номер 1121. Осем месеца по-рано човек на име Доналд Дж. Кендрик е продал сградата за сумата от сто шейсет и две хиляди долара. Сградата е на повече от двайсет години и има един дългосрочен наемател.
Закусвалнята „При Джо“.
Сградата е продадена на дружество с ограничена отговорност, собственост на друго дружество с ограничена отговорност, което на свой ред е притежавано от трето. Сградата е собственост на „Р. Дж. Ентърпрайзис“ ООД.
Рори. Джена.
Милисънт е допуснала тази грешка, защото никога не ѝ е хрумвало, че може да е грешка. Децата ни не биха могли да бъдат грешка. Направила го е умишлено.
Дениз никога не е била клиент на Милисънт.
Тя е наемател. Наемател, който по случайност познава сестрата на Оуен.
Наемател, който се е свързал с Дженифър Райли, за да ѝ се примоли да разкаже истината за смъртта на Оуен.
Милисънт. Всичко е било работа на Милисънт.
Може би тя е убедила Дениз да го направи. Или може би я е изнудила. Във всеки случай Милисънт е онази, която е направила така, че всички да узнаят за смъртта на Оуен, за да може полицията да започне да издирва някой друг.
Някой като мен.
И все пак нямам никакви доказателства. Просто едно ООД и търговска сграда, която дори един невеж адвокат би представил като инвестиция, а не заговор за обвинение в убийство.
Връщам се в „Хидън Оукс“ през един от страничните портали на комплекса, който се отваря с дистанционно, и за разлика от централния, не се охранява от служители. Вече в квартала, изпитвам порив да мина покрай дома си. Слънцето изгрява и се чудя дали децата ми все още спят. Ако изобщо могат да спят. Ако живеехме на което и да било друго място, сега щяха да бъдат обсадени от репортери. Не и тук. Простосмъртните нямат достъп.
Но не минавам оттам. Би било глупаво.
Вместо това се връщам у Кекона и включвам огромния екран.
Мен. Навсякъде дават мен.
Сега, след като са ме идентифицирали, всеки има какво да разкаже за мен и го прави пред камерата. Бивши клиенти, колеги, познати, до един имат мнение за това колко съм подозрителен. За мен, изчезналия заподозрян.
— Приятен човек. Може би твърде сладкодумен, но какво друго може да се очаква от един треньор по тенис?
— Дъщеря ми ходеше на уроци при него и сега просто се радвам, че е жива.
— Виждал съм го в клуба, вечно се чудеше как да докопа още клиенти.
— Със съпругата ми ги познаваме от години. Никога не бихме предположили. Никога.
— Тук, в „Хидън Оукс“? Просто невероятно. Наистина.
— Ужасяващо.
Сега други репортери интервюират Джош, който вече е част от историята, защото е разговарял с мен.
Работодателят ми казва, че съм най-добрият професионален тенисист, когото някога е наемал на работа, и колко е жалко, че съм се оказал психар.
И Милисънт. Тя не застава пред камерата, нито показват нейна снимка, но съпругата ми все пак прави изявление.
Децата ми и аз молим да уважавате личното ни пространство в този неимоверно труден момент. Съдействам изцяло на полицията и засега нямам повече какво да добавя.
Кратко, мило и написано от адвокат.
Една от репортерките се е опитала да се свърже с родителите ми, но както винаги, те са неоткриваеми.
Посред цялата шумотевица около мен Клеър Морис е единствената, която не забравя за жертвите. Идентифицирала е и другите два трупа в църквата. Едната е Джесика, касиерката от „ИЗИ-Гоу“, другата е Кристъл.
Изглежда, и двете са били удушени, вероятно и изтезавани.
Клеър не пояснява каква е връзката между двете жени и мен, което кара репортерите да се втурнат да издирват техните приятели, семейства или просто някой, който може би ме познава. Междувременно в града е пристигнал криминален психолог. Написал е доста документални книги за истински престъпления, освен това има и няколко издадени романа и твърди, че никога не е попадал на убиец като мен.