— Защо?
— Обадих ѝ се по телефона. Двамата с Милисънт имаме много общи неща. И двамата загубихме съпрузите си по ужасяващ начин.
С тази разлика, че аз не съм мъртъв.
— Децата там ли бяха?
— Да, видях ги и двамата. Милисънт ги повика да слязат на долния етаж и ни запозна. Добре са. Може би леко са започнали да полудяват, нали им се налага да не излизат от вкъщи. Заради всичките медии наоколо.
— Казаха ли нещо за мен?
Мълчание.
— Не.
Това сигурно е добра новина, но въпреки това ме заболява от нея.
— Слушай, каквото и да си решил да правиш, действай бързо — казва Анди. — Милисънт ми сподели, че иска да вземе децата и да замине някъде за известно време.
За една жена, която е узнала, че съпругът ѝ е сериен убиец, това звучи съвсем разумно. Освен това звучи съвсем разумно и за сериен убиец, натопил съпруга си.
— Не ти каза къде, нали?
— Не, нищо конкретно.
— И аз така си помислих. Нямам думи да ти опиша колко оценявам това. Наистина.
— Само още нещо — казва той.
— Какво?
— Ако не бях говорил с теб, преди всичко това да се случи, нямаше да ти повярвам. Не и след като видях Милисънт в това състояние.
— Какво състояние?
— Сякаш е съкрушена.
Точно това ме тревожи. Никой няма да повярва и на една дума, която излиза от устата ми, ако нямам доказателство.
Часовете си минават и аз потъвам все по-дълбоко в креслото на Кекона. Образите от екрана се носят пред очите ми: Линдзи, Наоми, аз, Петра, Джош. Той говори, не спира да говори и повтаря всичко до безкрай. Аутопсия. Удушена. Измъчвана. Последното трябва да го е казвал около един милион пъти.
Когато го казва милион и един пъти, изведнъж се изправям.
Скачам на крака, хуквам през къщата, разхвърлям дрехите си и боклуците във всички посоки, докато не го намирам.
Таблетът.
Разглеждала е медицински уебсайтове, за да търси информация за болестите на децата, но може би това не е всичко. Може би съм пропуснал нещо.
Ако възнамерявах да измъчвам някого, без да го убивам, щях да проуча как да го направя. И щях да започна да си набавям информация за различните типове наранявания.
Малко вероятно. Много, много малко вероятно.
Колкото и да съм глупав да си представям, че на таблета може да има такова доказателство, не спирам да търся, защото си представям колко глупав ще се чувствам, ако не съм го потърсил… а през цялото време е било там.
Откривам таблета на масата за хранене в трапезарията на Кекона, достатъчно голяма да побере шестнайсет души. Изглежда ми като идеалното място, на което да седна и отново да прегледам таблета. Отварям всеки уебсайт в търсене на нещо, свързано с измъчване и удушаване. Търся за изгаряния с гореща вода и олио, също така вътрешни кръвоизливи и прорезни рани по клепачите. Дори търся изгаряния с цигара, което е абсурдно, защото Милисънт отказва да припари до тях.
И не откривам нищо.
Търсила е информация колко дълго заздравява навехната китка. Също така е проучвала обстойно стомашните разстройства, какво ги причинява и как могат да бъдат излекувани.
Това е всичко.
Нищо свързано с мъчения, нищо полезно. Трябваше да се досетя.
Захвърлям таблета настрана и той се плъзва по масата. Инстинктивно ми идва да проверя дали не е издраскал масата за хранене на Кекона. Не че има някакво значение, но въпреки това го правя. Ставам и оглеждам повърхността отвисоко, като прокарвам пръсти по дървото, и тогава нещо на екрана на таблета приковава вниманието ми.
Точно там, на страницата за стомашните разстройства. От дясната страна има списък с възможните причини за появата им. Една от тях е оцветена в лилаво, вместо синьо, защото някой е последвал линка.
Капки за очи.
Глава 67
От уебсайта научавам, че тетрахидрозолин е активната съставка в капките за очи, която помага за облекчаване на зачервяването. Поглъщането на голяма доза капки за очи може да предизвика сериозни проблеми. Капките понижават кръвното налягане и могат да предизвикат кома. Или смърт.
Но поглъщането на малко количество причинява разстроен стомах и повръщане. Без висока температура.
Капките за очи са на Милисънт.
Давала ги е на Джена.
Не.
Невъзможно. Само като си го помисля, ми призлява.
Джена е нашето дете, нашата дъщеря. Тя не е Линдзи или Наоми. Тя не е жертва, която да измъчва.
Или може би е — може би Джена не се различава с нищо от тях. Не и в очите на Милисънт.
Дъщеря ми няма хронични стомашни проблеми.
Джена има майка, която ѝ дава отрова.