Искам да убия Милисънт. Искам да се прибера вкъщи, да убия съпругата си и да сложа край на всичко това. Толкова съм ядосан. А съм убивал и преди.
Отправям се към входната врата, без шапка или дегизировка, или каквото и да било оръжие. Чувствам се ядосан и отвратен, и не ме интересува, че нямам никакъв план. Ръката ми вече е на дръжката на вратата, когато си давам сметка колко глупаво се държа. Колко глупаво съм се държал през цялото време.
Вероятно бих могъл да мина през „Хидън Оукс“, без да ме забележат. Повечето хора мислят, че съм избягал, а не се крия в собствения си квартал. И щом успея да стигна до вкъщи, мога да вляза вътре, защото имам ключ. При положение че къщата не е под наблюдение.
От другата страна на вратата ще бъде съпругата ми. Която, както вече знам, е чудовище.
Точно като истинския Оуен.
Там ще бъдат и децата ми. Те са в къщата и вярват, че убиецът съм аз, а не тя. Аз съм чудовището. И вече не мога да видя нищо друго, освен как ще реагират, когато убия майка им.
Не отварям вратата.
Трябва ми не просто план. Трябва ми доказателство. Защото по телевизията доказателствата срещу мен са навсякъде.
Успяла е да разпръсне собственото ми ДНК из цялата църква „Хлябът на живота“. Следи от потта ми има по дръжката на входната порта, върху катинара на вратата към подземието, дори по парапета на стълбището, което води надолу. Сякаш е носела със себе си стъкленица с потта ми, за да я разнесе навсякъде.
На лавиците върху стената е открита капчица моя кръв.
Още пот по белезниците.
Кръв по оковите и земята.
Направила е всичко да изглежда така, все едно съм почистил почти навсякъде, но съм пропуснал няколко места.
Клеър свиква обедна пресконференция, за да съобщи всичко това. Получавам повишение: от човек, който представлява интерес за разследването, в заподозрян. Единственият заподозрян.
Часове наред гледам как експерти, репортери и бивши приятели ме разпъват на кръст, после излизам от къщата. Качвам се в колата, просто излизам от „Хидън Оукс“ и се показвам пред света, където някой може да ме разпознае, а може и да не ме разпознае.
В другия край на града минавам покрай „ИЗИ-гоу“, откъдето някога си купувах кафе. Вместо да спра, продължавам с колата петнайсет километра по магистралата и стигам до друга бензиностанция от веригата „ИЗИ-гоу“, където има същия автомат за кафе на самообслужване. С бейзболна шапка на главата и почти едноседмично лицево окосмяване, влизам вътре и си взимам кафе.
Младото момче зад бара почти не вдига поглед от телефона си. Това едва ли не ме разочарова.
И освен това донякъде ме окуражава. Значи, не всеки човек на света се опитва да ме открие. Бих могъл да се храня в ресторант, да пазарувам в мола и да отида на кино, без някой да ме разпознае. Аз просто не искам да правя нито едно от тези неща.
Когато се връщам в „Хидън Оукс“, нещо ме подтиква да мина с колата покрай моята къща. Всички играчки от предната морава са махнати и табелата „Добре дошли“ е свалена от входната врата. Щорите са спуснати и завесите са дръпнати.
Чудя се дали Милисънт е купила друго шишенце капки за очи. И дали изобщо е потърсила старото.
Но не се втурвам вътре. Все още не. Връщам се в къщата на Кекона. Там не ме очаква полиция, нито пък някой ме е проследил. Всичко вътре изглежда по същия начин.
Едва не изключвам телевизора, за да си почина малко, но не успявам.
Всички говорят за ДНК анализа, с изключение на Джош. Той отново е в ролята си на репортер и взима интервю от някакъв съдебен патолог. Гласът на въпросния мъж не е чак толкова дразнещ, но е малко скучноват, като на университетски професор, поне докато не стигнат до въпроса с порязванията с хартия по тялото на Наоми.
— Разположението на порязванията с хартия по тялото е важно за определяне на предмета, с който са причинени. Казваме хартия заради вида на порязванията, но има различни видове хартия. Например Наоми имаше леки порязвания върху по-дебела кожа, като например ходилата, и по-дълбоки порязвания на по-мека тъкан, като например подмишниците. Това сочи, че е бил използван един и същи предмет, но не би могло да е обикновена хартия. Трябва да е било нещо, способно да пререже петата на стъпалото.
Скачам от дивана, като се чувствам така, все едно съм пъхнал пръста си в контакта. И в известен смисъл се е случило точно това. Защото знам какво е използвала Милисънт, за да направи тези порязвания.
Глава 68
Милисънт рядко действа произволно. За всичко има причина, дори да го прави за собствено развлечение.
Това е един от тези случаи.