Излизам от стаята му, затварям вратата, без да издавам звук, и тръгвам по коридора. Представям си Милисънт в леглото, свита под завивките, червената ѝ коса разстлана върху бялата възглавница. Чувам как диша дълбоко, потънала в сън. И виждам шокирания поглед в очите ѝ, когато се събужда и усеща ръцете ми около гърлото си.
Защото сега ще убия жена си.
Когато Милисънт узна, че съм ѝ изневерил, откри предела си.
Тази вечер аз открих своя.
Стигам до затворената врата на спалнята и долепям ухо до нея. Нито звук.
Когато отварям вратата, първо виждам леглото.
Празно.
Първата ми инстинктивна мисъл е да проверя зад вратата. Може би защото знам, че Милисънт би ми забила нож в гърба.
Празно.
— Време беше.
Гласът ѝ се разнася от другата страна на стаята, и едва тогава я виждам. Милисънт седи до прозореца, в тъмното. Вперила поглед в мен.
Светва една лампа и се изправя. Милисънт, в своята дълга памучна нощница, бяла и завихрена около краката ѝ. Не бях подготвен да я намеря будна. Дори не нося оръжие.
Но тя може би има. Тя може да има всичко.
Взирам се в нея, без да помръдвам.
— Знаех, че ще дойдеш — казва тя.
— Така ли?
— Винаги го правиш.
— Да се прибирам у дома?
— Няма къде другаде да отидеш.
Иска ми се да възразя, но не го правя. Приключих със споровете. Увещанията. Молбите.
Милисънт заобикаля леглото и се приближава към мен.
— Имахме всичко. Децата, къщата, добри професии, чудесен квартал. И другото — как го нарече? Нашите извънкласни занимания?
Не отговарям.
— Аз постигнах всичко това — казва тя. — Дори ни осигурих изкупителна жертва. Беше идеално. Всичко беше идеално. Но очевидно не достатъчно идеално за теб.
Милисънт махва с ръка, сякаш изтрива думите си.
— Няма значение. Ти никога повече няма да ми изневериш. Всъщност никога повече няма да правиш секс.
Усмихва се, докато говори, без да спира. Звучи почти маниакално и това не ми харесва.
— Знаеш ли, обмислях какво да облека, когато свидетелствам срещу теб. Черно, разбира се. Заради жертвите и всички останали глупости. Но дали да съм с костюм? Мислех да си облека костюм.
— Милисънт — казвам аз.
— Какво? Имаш някакви възражения срещу избора ми на облекло?
Протягам ръка и разтварям длан. Капките за очи.
Очите на Милисънт проблясват. Не очакваше това.
— Ти си тровила дъщеря ни — казвам аз.
Тя поклаща глава.
Сега пристъпвам по-близо до нея.
— Нарочно си разболявала Джена.
— Никога не бих…
— Как можа?
Правя още една крачка напред.
— Не, аз… — тя млъква и очите ѝ се отместват. Гледа някъде зад мен.
Обръщам се.
Джена.
Стои на прага, облечена в оранжево-бялата си пижама на точки. Очите ѝ са ясни и широко отворени.
След това се присвиват. Чула ни е.
Чувам писъка на Джена, но не виждам ножа, преди да е станало твърде късно.
Милисънт е на пода, а Джена е върху нея. Хващам дъщеря си за двете ръце и я издърпвам от жена си. Ножът остава у нея.
Намушкала е Милисънт с ножа, който държеше под леглото си.
Той пада от ръката ѝ, на кремавия килим.
Кръв навсякъде. Толкова кръв.
— За бога!
Рори. Той е изтичал в стаята и стои над нас, а върху лицето му е изписано нещо средно между объркване и страх.
Джена продължава да крещи.
— Изведи я оттук! — казвам на Рори.
Хваща сестра си и я извежда от стаята.
Поглеждам надолу към Милисънт.
Тя лежи на пода и се взира нагоре в мен.
Бялата ѝ нощница почервенява пред очите ми. Изглежда точно като съпругата ми и в същото време по нищо не прилича на нея.
Отваря уста и се опитва да проговори. Излиза единствено кръв.
Седя и гледам как се опитва да говори, докато накрая не може да се опитва повече. Наблюдавам как очите ѝ потъмняват. Така и не успява да каже каквото и да било.
Последната дума не се пада на Милисънт.
Епилог
Три години по-късно
Картата на стената показваше целия свят, от Австралия до Северна и Южна Америка, Северния полюс и Южния. Не използвахме стрелички за дартс, защото вече всички изпитваме отвращение при вида на кръв. Вместо това използвахме пистолет за пейнтбол, който оставяше яркожълти петна на картата. Със завързани очи се редувахме и тримата. Джена стреля първа, после Рори и накрая аз. Въздъхнах с облекчение, когато две от трите топчета улучиха Европа. Нито Северния полюс, нито Антарктида ми звучаха особено привлекателно.