— Имаш ли братя или сестри?
Към този момент бяхме доста подпийнали — или поне аз бях и не спирах да си играя с восъка, който капеше от свещта пред нас. Беше се стекъл на локвичка в чинийката отдолу и аз го стиснах между пръстите си, оформих топченце и после отново го сплесках. Милисънт ме наблюдаваше, вместо да отговори на въпроса ми.
— Ехо? — казах аз.
Тя отпи глътка вино.
— Сестра. Холи.
— По-малка или по-голяма?
— Беше по-голяма. Сега е мъртва.
Пуснах восъка и протегнах ръка, сложих я върху нейната, както държеше чашата си.
— Много съжалявам — казах аз.
— Всичко е наред.
Изчаках да видя дали щеше да каже още нещо. Когато не го направи, я попитах:
— Как се случи?
Тя облегна гръб на стената зад себе си. Алкохолът и свещта караха всичко край нас да трепти, включително червената ѝ коса. За част от секундата изглеждаше така, сякаш от нея се сипеха нажежени въглени.
Тя извърна глава, преди да отговори:
— Беше на петнайсет години, с две по-голяма от мен. Повече от всичко на света Холи искаше да кара кола. Нямаше търпение да изкара шофьорска книжка. Един ден нашите не си бяха вкъщи, бяха взели колата на татко и бяха оставили колата на мама. Холи каза, че трябва да я покараме. Само едно кръгче около квартала. Щяла да кара съвсем бавничко.
Милисънт се обърна към мен и сви рамене.
— Не го направи. И умря.
— Господи. Ужасно съжалявам.
— Всичко е наред. Холи ми беше сестра, но тя… не беше добър човек. Никога не е била.
Исках да я попитам още нещо и можех да го направя, защото беше вечерна викторина, но не го сторих. Вместо това я попитах кога се е напила за пръв път.
Темата за Холи не беше повдигната до деня, в който отидохме на вечеря в дома на нейните родители. Бях се срещал с тях веднъж преди това, в един ресторант, когато бяха идвали в града, но този път шофирахме три часа до дома им. Родителите на Милисънт живееха в голяма къща по средата на нищото. Баща ѝ Стан беше изобретил някаква примамка за риба, беше я патентовал и я беше продал на една компания за спортна екипировка. Не бяха богати, но също така не им се налагаше да работят. Сега Стан прекарваше времето си в наблюдаване на птици, спортен риболов и изработване на дървени къщички за птици. Майката на Милисънт, Аби, преди беше работила като учителка, а сега, когато не се грижеше за билковата си градина, поддържаше образователен блог. Малко приличаха на хипита, с тази разлика, че отглеждаха кориандър вместо марихуана.
Милисънт приличаше на баща си, включително заради пъстрите си очи, но характера беше взела от майка си. Аби беше по-организирана дори от Милисънт.
Видях снимката едва след като вечерята приключи. Аз помогнах да разчистим масата и отнесох чиниите си в кухнята. Снимката стоеше на перваза на прозореца над умивалника. Червената коса на снимката привлече погледа ми. Когато я взех, за да я разгледам, аз си дадох сметка, че това бяха Милисънт и сестра ѝ Холи. До този момент не ми беше направило впечатление как в къщата нямаше нейни снимки. Имаше снимки на родителите на Милисънт, както и на Милисънт, но това беше единствената на Холи.
— Не позволявай да я вижда.
Вдигнах поглед. Майката на Милисънт стоеше пред мен, а топлите ѝ кафяви очи ме гледаха почти умолително.
— Знаеш ли какво се случи с Холи?
— Да. Милисънт ми каза.
— Значи, знаеш, че темата я разстройва.
Тя взе снимката от ръката ми и я сложи обратно зад саксията с растението.
— Махаме снимките, когато Милисънт идва. Милисънт не обича да си спомня за нея.
— Катастрофата я мъчи. Сигурно е било трудно за нея да загуби Холи по този начин.
Тя ме изгледа особено.
Едва години по-късно разбрах значението на този поглед.
Глава 7
Щом футболният мач на Джена приключва, взимам Рори от клуба и тримата отиваме да хапнем традиционните пица и замразен йогурт след тренировка. Трудно ми е да участвам в разговора. Те го забелязват, защото са ми деца, виждат ме всеки ден и разбират, когато нещо не е наред. Това ме кара да се чудя какво ли си мислят за Милисънт.
С тази разлика, че тя никога не изглежда така, сякаш нещо не е наред. През последната година се държеше спокойно, нетипично спокойно, дори за нея. Предложи да потърсим следващата жена преди месец.
Всичко съвпада във времето. Тя спомена следващата жена едва след като беше убила Линдзи.
За мен последната година беше изпълнена с работа, заниманията на децата, домашни задължения, спорове за неплатени сметки и каране на колата на автомивка. Нищо не изпъква. Нито една случка, ден, спомен, достоен да остане в паметта ми през следващите двайсет, трийсет или четиресет години. Футболният отбор на Джена почти се класира за градските финали, но не успя да стигне докрай. Поредната добра година в работата на Милисънт. Цените на бензина се повишиха и после пак спаднаха, някакви местни избори минаха и заминаха, а любимото ми химическо чистене затвори, така че се наложи да намеря ново.