Когато Милисънт беше бременна с Джена, тя създаде семейните ни правила. Нарекох ги „Заповедите на Милисънт“.
„Закуска и вечеря заедно, винаги.“
„Никакви играчки или телефони на масата.“
„Джобните пари трябва да се изкарват с вършене на домакински задължения.“
„Ще си устройваме филмова вечер веднъж седмично.“
„Захарта ще бъде само от плодове, но не и от плодови сокове, и в специални случаи.“
„Всичката ни храна ще бъде органична, доколкото позволяват парите.“
„Физическата активност и упражнения са препоръчителни. Не, задължителни са.“
„Домашното трябва да бъде написано преди гледането на телевизия и телевизионните игри.“
Този списък ме накара да се разсмея. Когато го направих, тя ме изгледа яростно, затова спрях. Вече разпознавах кога се преструваше на ядосана и кога гневът ѝ беше искрен.
Едно по едно, Милисънт наложи всички правила. Вместо да превърне къщата в затвор, тя придаде на семейството структура. И двете ни деца спортуват. Не им се дават пари, освен ако не ги заработят. Веднъж седмично всички сядаме заедно и гледаме филм. Хранят се предимно с органични продукти и почти не ядат захар. Когато се прибера от работа, домашното им винаги е написано. Всичко това е благодарение на Милисънт.
Същата Милисънт, която държа Линдзи в плен в продължение на една година и прави с нея бог знае какво.
Все още съм в леглото, все още не мога да заспя. Ставам и наглеждам децата. Рори се е проснал върху леглото си, а завивките са разхвърляни във всички посоки. Когато навърши четиринайсет години, вече не искаше всичките планети и звезди по тавана си, нито динозаврите, изрисувани по стените. Дружно реновирахме стаята, пребоядисахме я, лакирахме мебелите и сега има една тъмна стена и три бежови, няколко плакати на рок изпълнители, тъмен лак по всички дървени мебели и плътни завеси, за да не влиза светлина, докато спи. Прилича на стая на възрастен човек — така, както си я представя едно дете. Синът ми се превръща в тийнейджър.
Стаята на Джена все още е оранжева. От раждането си е обсебена от този цвят. Мисля, че се дължи на косата на Милисънт. Косата на Джена е като моята: тъмнокестенява, без нито следа от червено. По стените ѝ има плакати на футболистки, както и на няколко музикални групи и един-двама актьори. Не знам кои са, но всеки път, когато ги дават по телевизията, Джена и нейните приятелки пищят от удоволствие. След като достигна зрялата възраст от тринайсет години, всичките ѝ кукли бяха напъхани в килера. Пада си по мода, бижута и грим, какъвто все още не ѝ е позволено да носи, както и по няколко плюшени играчки и телевизионни игри.
Обикалям къщата, проверявам всички врати и прозорци. Дори слизам в гаража, обикалям и там, търся следи от гризачи или буболечки, или влага. Излизам в задния двор и проверявам страничната порта. Правя същото и в предния двор и след това отново обикалям цялата къща и заключвам наново всички врати.
Преди Милисънт правеше това, особено след като се роди Рори. Живеехме под наем в една зле поддържана къща и всяка вечер тя обикаляше и заключваше всички врати и прозорци. Сядаше за няколко минути, после ставаше и отново правеше същото.
— Този квартал не е опасен — казвах ѝ аз. — Никой няма да влезе с взлом.
— Знам.
И отново ставаше.
Накрая реших да я последвам. Закрачих плътно след нея и започнах да имитирам всяко нейно движение. Тя първо ме изгледа с яростния поглед.
И когато въпреки това не спрях, тя ми удари шамар.
— Не си забавен — каза ми.
Бях твърде вцепенен, за да отговоря. Никога жена не ми беше удряла шамар. Дори по дупето, дори закачливо. Но след като току-що се бях присмял на съпругата си, аз вдигнах ръце и се извиних.
— Съжаляваш само защото получи шамар.
Милисънт рязко се извърна, отиде в спалнята и заключи вратата.
Цяла нощ си мислех, че ще ме напусне. Щеше да вземе сина ми и просто да си тръгне, защото бях съсипал всичко. Звучи крайно, да. Но Милисънт не търпи глупости, точка. Веднъж, докато бяхме гаджета, аз ѝ казах, че ще ѝ се обадя в един конкретен час и не го направих. Тя не ми говори в продължение на една седмица. Дори не ми вдигаше телефона.