— Не може да преписваш. Това е измама — казвам аз.
— Но ти го правиш.
— За какво говориш?
— Чувам те как се измъкваш тайно от вкъщи.
Има право. От известно време се измъквам тайно през нощта, защото не мога да спя.
— Понякога излизам да покарам.
Рори се засмива подигравателно.
— На идиот ли ти приличам?
— Не.
— Татко, видях те как се промъкваш обратно вкъщи, облечен с костюм. Кой си облича костюм, за да излезе да покара малко?
Не съм обличал костюм от онази нощ с Петра.
— Знаеш, че вечер често ходя в клуба. Контактите с клиентите са част от работата ми.
— Контактите.
Казва го с немалка доза ирония.
— Не изневерявам на майка ти — казвам аз. И това е почти вярно.
— Лъжеш.
Понечвам да кажа на Рори, че не лъжа, но си давам сметка, че няма смисъл. Понечвам да отрека, че изневерявам, но си давам сметка, че и в това няма смисъл. Синът ми е твърде умен.
Иска ми се да можех да му дам някакво обяснение, но не мога. Затова прибягвам до лицемерие.
— Сега не говорим за мен — казвам аз.
Той завърта очи към тавана и не казва нищо.
— Никога не съм преписвал в училище. В смисъл, ами ако някой ден настъпи зомби апокалипсис и избягаш на самотен остров, за да дадеш началото на цяла нова цивилизация, и ти се наложи да посадиш растения? Не смяташ ли, че познанията за фотосинтезата ще ти влязат в работа?
— Татко, наистина оценявам усилията, които полагаш в момента. Особено с цялата тази история за зомби апокалипсиса. Но нека ти спестя известно време.
Той изважда нещо от джоба си и го поставя пред мен.
Лъскавото синьо стъкълце ме кара да зяпна. Една от обиците на Петра.
— Мама никога не би си сложила нещо толкова кичозно — казва той.
Има право.
— Предполагам, че няма какво да кажеш сега — казва той.
Две на нула. Нямам какво да кажа.
— Не се тревожи. Джена не знае, че си имаш гадже.
Самодоволната му усмивка отново се появява, преди да добави:
— Засега.
Отнема ми една секунда да осъзная, че синът ми се опитва да ме изнудва. С доказателства.
Впечатлен съм, че е толкова хитър, и освен това съм обзет от ужас, защото последното, което искам да се случи с децата ми — особено с дъщеря ми — е да израснат с баща нещастник, който изневерява. Това е едно от нещата, за които специалистите казват, че трябва да бъде избягвано. Казват, че завинаги дава тон на отношенията с мъжете.
Милисънт ми го е казвала.
Джена не бива да разбира, не бива дори да подозира за онова, което Рори вярва, че е истина. Всичко друго би било по-добре от това.
Поглеждам Рори.
— Какво искаш?
— Новата игра „Кървав ад VII“.
— Майка ти е забранила тези игри вкъщи.
— Знам.
Ако откажа, той ще каже на Джена, че изневерявам на майка ѝ. Той ще направи точно както каза.
Ако се съглася, тринайсетгодишният ми син ще е успял да ме изнуди.
Чувствам се така, сякаш трябваше да предвидя това. Трябваше да го предвидя в деня, в който се роди. Отначало беше толкова тих, че всички го сметнахме за мъртъв. Когато най-сетне изплака, беше толкова силно, че ушите ми писнаха.
Или може би трябваше да го предвидя в деня, в който се роди сестра му, и той вдигна точно същия шум — не за да обяви нейната поява, а за да обяви отсъствието на внимание към него.
Или онзи път, когато Джена и Рори отидоха заедно да събират лакомства за Хелоуин и той я беше убедил, че всичките ѝ малки шоколадови десертчета са били отровени от психопата, който работи в местния супермаркет. Въпросният психопат беше един мъж като канара, кротък като хамстер, но плашеше децата, без дори да се опитва. Джена повярва на брат си и изхвърли всичките десертчета, предполагаемо пълни с отрова. Нито аз, нито Милисънт разбрахме за случката — не и преди Джена да сънува кошмари в продължение на една седмица и да открием купчина опаковки от малки десертчета в стаята на Рори.
Затова сега, докато съм по средата на преговорите с цел изнудване, провеждани от сина ми, мога да погледна назад и да кажа, че трябваше да го предвидя. Но преди този момент нямах никаква представа.
— Отговори ми на един въпрос — казвам му аз.
— Става.
— От колко време знаеш за това?
Предпазливо избягвам думата „изневяра“. Все едно има някакво значение.
— От няколко месеца. Първия път слязох в гаража рано сутринта, за да си взема футболната топка. Колата ти я нямаше. След това просто започнах да наблюдавам внимателно.
Кимвам.
— Утре ще ти купя играта. Не позволявай на майка ти да я види.
— Няма. И ти не позволявай да те види как се промъкваш вкъщи.