— Никога повече не се опитвай да ме нараниш — казала тя. — Следващия път ще те убия.
Милисънт я послушала. Продължила да понася тормоза и междувременно да търси начин, по който да докаже, че не е непохватна и не наранява сама себе си, без да иска. Холи била твърде умна, за да допусне да попадне на запис от охранителна камера или да я хванат на местопрестъплението.
Милисънт и досега вярва, че всичко това никога нямало да спре, ако не била случката с колата.
Катастрофата с колата, за която ми разказа, наистина се случила. Холи била на петнайсет години, Милисънт — на тринайсет, и Холи решила да покара малко колата на майка им. Заповядала на Милисънт да се присъедини към нея, а после умишлено се врязала в една ограда — със страната откъм пътника напред.
Това също щяло да бъде сметнато за случайна катастрофа, ако не бил видеозаписът.
Две отделни охранителни камери записали случката. На първия запис се виждало как колата кара надолу по улицата и прави рязък завой, за да се вреже в оградата. На втория се виждала колата откъм страната на шофьора. Зад волана била Холи и изглеждало така, сякаш го завъртяла нарочно.
От полицията я разпитали и преценили, че катастрофата не била случайна.
След множество разпити на Милисънт, Холи и нейните родители, полицаите стигнали до заключението, че нещо с Холи било много сбъркано. Освен това вярвали, че се е опитала да убие по-малката си сестра.
За да не позволят срещу дъщеря им да бъде повдигнато обвинение в предумишлено убийство, родителите на Милисънт се съгласили да я оставят дългосрочно в психиатрична болница. Лекарите я задържали там.
И осемнайсет години по-късно беше освободена. Тя беше първата.
Глава 11
Върху кутията на „Кървав Ад VII“ е изобразено толкова насилие, че е покрита с голям жълт предупредителен стикер. На гърба има друг, червен стикер с предупреждение за самата игра.
Не съм сигурен, че това е нещо, което трябва да бъде в къщата ми.
Но така или иначе го купувам.
Рори, на третия ден от своето отстраняване от училище, си стои у дома. Милисънт му взе компютъра, смени паролата за интернет и се опита да изключи кабела на телевизията, но се отказа по средата. Рори е на дивана в дневната и сменя каналите.
Мятам играта на дивана до него.
— Супер — казва той. — Но може малко да поработиш над отношението си.
— Замълчи.
Той се ухилва самодоволно и обелва жълтия предупредителен стикер от кутията. Под него се показват дузина трупове, струпани един върху друг. Някакво грозно рогато създание, вероятно Дяволът, е стъпило върху тях.
Рори ме поглежда и зелените му очи грейват. Пита ме къде е игралната конзола. Поколебавам се, после посочвам към бюфета в трапезарията.
— Зад сребърния поднос. Само да не счупиш нещо.
— Няма.
— И я върни на място.
— Добре.
— Повече няма да преписваш, нали? — казвам аз.
Той завърта очи към тавана.
— На баща си съм се метнал.
Прекъсва ни телевизорът. Извънредна новинарска емисия прекъсва дневното токшоу.
Появява се емблемата на местните новини, последвана от същия онзи млад, нахъсан репортер, който отразява случая с Линдзи. Името му е Джош и го гледам всеки ден, откакто беше открито тялото на Линдзи. Днес изглежда малко уморен, дори под целия този грим.
И днес, единайсет дни след като беше открито тялото на Линдзи, от полицейското управление най-сетне са казали на Джош как е била убита Линдзи.
Тъй като е била мъртва от шест седмици, степента на разлагане силно е затруднила полицията да разбере как точно е била убита. Според официалното изявление на полицията, Линдзи е била удушена, въпреки че не са съвсем сигурни за това.
Джош си поема дъх. След като съобщи за официалното изявление, винаги има и нещо неофициално, защото Джош е амбициозен и сякаш има източници навсякъде.
Според неофициални източници, жертвата е била удушена откъм гърба, може би с верига. На врата ѝ е останала дълбока следа, непрекъсната в предната си част, което сочи, че убиецът е упражнявал натиск откъм гърба.
— Яко — казва Рори.
Прекалено съм потресен, за да му направя забележка, защото си представям как майка му, моята съпруга, е описваният от Джош убиец.
Виждам всичко много ясно в ума си — отчасти защото познавам и двете. Виждам ужасеното изражение на Линдзи. Виждам и лицето на Милисънт, въпреки че нейното изражение непрестанно се променя. Ужас, облекчение, екстаз. Усмивка.
Рори се заема да зареди играта си.