Милисънт се скри зад гърба ми и ме стисна за ръката. Обърнах се леко към нея, за да ѝ кажа да се обади в полицията, но тя заговори първа. Гласът ѝ трепереше.
— Слава на бога, че децата не са си вкъщи, за да видят всичко това.
Децата. Лицата им проблеснаха пред очите ми, представих си Рори и Джена на наше място в тази стая. Изпитах страха им, изправени пред тази побъркана жена.
В този миг аз не взех решение. Не прехвърлих в ума си всички възможни варианти, не претеглих плюсовете и минусите, не използвах логика, за да достигна до най-добрия начин, по който да постъпя. Ако го бях направил, Холи все още щеше да бъде жива.
Аз не помислих и не взех решение, а онова, което направих, беше провокирано от нещо по-дълбоко в мен. Беше природа, самосъхранение. Инстинкт.
Холи беше заплаха за моето семейство, значи, беше заплаха за мен. Протегнах ръка към най-близкото нещо. Стоеше точно до мен, облегнато на стената.
Една тенис ракета.
Глава 13
Напът съм да разкажа на Милисънт за Петра и как ме беше заподозряла, но не го правя. Освен това не ѝ разказвам за Рори. Сега, когато тайната защо беше държала Линдзи жива е разбулена, не искам да съсипя всичко със собствената си тайна.
След срещата ни онази вечер започвам да проучвам живота на Оуен Оливър Райли. Ако планът ни е да възкресим нашия местен торбалан, трябва да науча всичко за него — особено онези факти, свързани с жените, които е избирал за свои жертви. Не помня почти нищо за тях. Помня единствено, че на всяка жена в околността ѝ настръхваше косата при мисълта за него, което представляваше или огромно улеснение, или огромно затруднение, когато исках да се запозная с някоя нова жена. Те или ме гледаха така, все едно съм Убиецът от Уудвю, или преценяваха дали ще успея да го преборя.
Това бяха жени на възраст около моята, между осемнайсет и двайсет години, но Оуен Оливър явно нямаше да им обърне никакво внимание. Предпочитал е по-възрастни, между двайсет и пет и трийсет и пет.
Блондинки или брюнетки, не беше от значение. Оуен Оливър нямаше предпочитания.
Но в други отношения — имаше. Жените бяха по-скоро ниски — нито една не беше по-висока от метър и шейсет. По-лесни за пренасяне. И много по-лесни за Милисънт.
Всички живееха сами.
Много от тях работеха нощем, едната дори беше проститутка.
Последното изискване на Оуен беше онова, което го разкри. В един или друг момент от живота си всичките му жертви бяха посещавали болницата „Сейнт Мери Мемориъл“. Някои дори години по-рано. На едната ѝ бяха вадили сливиците в същата болница, друга беше прекарала там два дни на системи, след като се беше разболяла от пневмония. Оуен беше работил в счетоводния отдел. Така узнаваше за какво са били в болницата, както и възрастта, семейното положение и адресите им.
„Сейнт Мери“ беше единственото общо между жертвите. Дълго време този факт не беше взет под внимание, защото всички посещават „Сейнт Мери“. Това е единствената голяма болница в нашия район. Втората най-близка болница е на цял час път оттук.
Прескачам повечето подробности за нещата, които е причинявал на жертвите си, докато ги е държал в плен. Твърде много информация, от която не се нуждая; твърде много картини в главата ми, които не желая да виждам.
Единственото, което приковава вниманието ми, са пръстовите отпечатъци. Оуен ги е изтърквал с пила от пръстите на всичките си жертви. Милисънт беше направила същото с Линдзи.
След това преглеждам снимките на жените, които е убил. Били са млади, ведри и щастливи. На снимките винаги изглеждат такива. Никой не иска да вижда снимка на тъжна млада жена, дори да е мъртва.
Забелязвам още някои неща. Всички жени са били доста обикновени. Не носеха много грим или стилни дрехи. Повечето изглеждаха простичко, с всекидневна прическа, дънки и тениски, без тъмно червило и лак за нокти. Линдзи отговаряше на тези изисквания и беше с подходящата височина.
Наоми беше по-скоро семпла, отколкото с бляскава външност, но беше прекалено висока.
До този момент никога не бях избирал жена по подобни критерии. Моите бяха свързани с броя на хората, които щяха да я потърсят, колко бързо щяха да уведомят полицията и колко време щеше да продължи издирването на жена, а не дете.
Всичко останало беше произволно. Избрах Линдзи, защото отговаряше на всички важни критерии и защото Милисънт не ме оставяше на мира, докато не избера следващата.
Петра беше различна. Защото бях спал с нея; защото беше заподозряла, че не съм глух. Може би и двете. Тя все още е някъде там, все още представлява риск, но по никакъв начин не покрива новите критерии. Петра е твърде висока и с прекалено бляскава външност, носи поли и високи токове, и дори ноктите на краката ѝ са лакирани в червено.