Не отворих.
Гласът на Робин долетя от другата страна на вратата.
— Знаеш, че изчезна, нали? Дори не си взе последния чек.
Отворих вратата.
— Вижте, много съжалявам за вашата приятелка, но няма никаква представа…
— Да, да, разбрах. Объркала съм се. Не си ти. Сега, след като вече знам кой си, просто ще оставя на полицията да си свършат работата.
Тя се обърна и понечи да си тръгне.
Не ѝ позволих.
Никой не знаеше, че Холи е изчезнала, никой не я издирваше и не исках това да се променя. Двамата с Милисънт не бяхме експерти по съдебна медицина, не разбирахме нищо от ДНК и укриване на улики. Всеки, който се вгледаше твърде надълбоко, неизменно щеше да открие всичките ни грешки.
Попитах Робин дали иска да влезе вътре, за да поговорим. Първоначално тя се поколеба. Извади телефона си и като го държеше в ръка, влезе в къщата. Отидохме в кухнята. Предложих ѝ нещо за пиене, тя отказа. Вместо това взе един портокал от масата и започна да го бели. Без да си признавам каквото и да било, без дори да се представя, аз я попитах какво се е случило. Тя започна да ми разказва за хранителния магазин, за Холи и за самата себе си.
Сподели ми подробно как започнала работа в хранителния магазин, кога се запознала с Холи и как двете станали приятелки. Аз станах от масата и отидох до хладилника, за да си взема газирана напитка. Зад отворената врата, бързо изпратих съобщение на Милисънт. Използвах същия стил, както когато Холи беше у дома.
911 Прибери се вкъщи ВЕДНАГА
Сякаш изминаха часове, преди колата да спре пред къщата. Към този момент Робин вече искаше да знае какво трябва да направим, за да разрешим създалата се ситуация. Тя не искаше справедливост за смъртта на своята скъпа стара приятелка Холи. Искаше пари, при това много.
— Според мен така ще спечелим и двамата — каза тя. Входната врата се отвори и Робин рязко извърна глава. — Кой е това?
— Съпругата ми — казах аз.
Милисънт се появи на прага, задъхана, сякаш беше тичала. Беше облечена за работа с пола, копринена блуза и високи токове. Сакото ѝ беше разгърдено, не си беше направила труда да го закопчае.
Милисънт погледна към мен и после отново към Робин.
— Това е Робин — казах аз. — Преди време е работила с жена на име Холи.
Милисънт повдигна вежда към Робин, която кимна в знак на съгласие.
— Точно така. И видях съпруга ви да говори с нея. Нарече я кучка.
Повдигнатата вежда се обърна към мен.
Не отговорих.
Милисънт съблече сакото си и го окачи върху облегалката на един стол.
— Робин — каза тя и влезе в кухнята, — защо не ми разкажеш всичко за случилото се?
Робин ме изгледа със самодоволна усмивка и започна да разказва от момента, в който бях влязъл в магазина.
Зад мен Милисънт търсеше нещо в кухненските шкафове. Не виждах какво точно прави. Чух потракването на токовете ѝ по пода, докато се приближаваше отново към нас. Робин я изгледа особено, но продължи да говори.
Не видях гофретника в ръцете на Милисънт, докато не чух разпукването на черепа на Робин. Тя се стовари глухо на пода.
Милисънт уби Робин по същия начин, по който аз убих Холи. Без колебание. Напълно инстинктивно.
И това беше секси.
Глава 14
Да открием Линдзи беше друго, бяхме я избрали измежду хиляди млади жени в интернет. Но тогава още нямахме ясни критерии, нито изискване за височина. Повечето жени не публикуват физическите си данни в социалните мрежи и в профилите им няма отделни категории за точен ръст, тегло или цвят на очите. Това силно затрудни предварителното отсяване в търсенето на номер четири.
Все пак успях да открия едно място, на което височината беше отбелязана: уеб сайтовете за запознанства. Но след кратка проверка на няколко профила, не намирам нищо заинтригуващо. На следващия ден предлагам на Милисънт да се срещнем в обедната почивка. Взимаме си по едно кафе и сядаме в парка на отсрещната страна на улицата. Денят е прекрасен, небето е ясно и синьо, въздухът не е твърде влажен и паркът е достатъчно близо, за да използваме безжичната мрежа на кафенето.
Обяснявам ѝ новите ни критерии на търсене и ѝ показвам какво съм открил в интернет. Тя прелиства профилите на жените в сайта за запознанства, после ме поглежда.
— Всичките изглеждат толкова… — тя поклаща глава, а гласът ѝ затихва замислено.
— Фалшиво?
— Да. Сякаш се опитват да бъдат такива, каквито мъжете искат, вместо да бъдат себе си.
Посочвам една, която твърди, че хобитата ѝ са уиндсърфинг и партита на плажа.
— И може би имат твърде много приятели.