Хубаво е у дома.
— Оуен
Докато боравех с хартията, плика и пощенската марка, носех хирургически ръкавици. Когато писмото беше запечатано и готово да бъде изпратено, напръсках плика с евтин одеколон от супермаркета — мускусна, каубойска миризма. Направих го само за да се пошегувам с Джош.
След това прекосих града с колата и го пуснах в една пощенска кутия. Три дни по-късно, по време на пресконференцията, Джош спомена името на Оуен, но не и самото писмо. Може би Джош беше избрал да запази тази информация само за себе си, а може би от полицията го бяха помолили да не я споделя.
Засега ми стига да чакам и да видя какво ще се случи, защото няма какво друго да направя. Предишната нощ излязох, за да огледам апартамента на Анабел Лоусън. Тя е инспекторът по паркиране, която привлече вниманието ми, и започнах да проучвам подробно живота ѝ. Чаках отвън, пред апартамента ѝ, за да видя дали ще се прибере у дома сама, или се среща с някого. Около полунощ получих съобщение от сина ми.
Пак си навън? Това си има цена.
Какво искаш?
Имаш предвид, колко искам?
Този път не иска поредната компютърна игра. Иска пари.
На следващия ден, когато се прибирам от работа, го намирам вкъщи. Той вече е на дивана, превключва каналите, пише съобщения на телефона си и играе игра. Милисънт все още не се е прибрала. Джена е на горния етаж.
Сядам до него.
Той поглежда нагоре с повдигнати вежди.
Това е грешка. Трябваше да разкажа всичко на Милисънт. Можеше да поговорим заедно с Рори и Джена и да им обясним, че не се случва нищо притеснително.
Татко просто обича да се разхожда дълго време с колата вечер. Понякога дори облечен с костюм.
Подавам парите на Рори.
Той е толкова зает да ги брои, че не обръща внимание на телевизора, където в момента по новините излъчват повторение на най-съществените моменти от пресконференцията. Рори е в пълно неведение за истинската причина, поради която баща му излиза нощем. Всичко, което трябва да направи, е да погледне нагоре.
Вечеряме такос, приготвени с останалото от предишния ден пилешко — много са вкусни. Съпругата ми готви добре и държи да приготвя сама вечерята всеки ден, но сякаш колкото по-набързо направи нещо, толкова по-добре се получава.
Не ѝ го казвам.
Десертът е резени праскова, поръсени с кафява захар, и на всеки от нас се полага по една маслена бисквитка с канела. Рори първи успява да завърти очи към тавана, макар Джена да последва примера му почти мигновено. Милисънт винаги е била много пестелива откъм десертите.
Всеки яде своя по различен начин. Джена облизва кафявата захар от прасковите си, след това изяжда бисквитката и накрая самите резени. Рори започва с бисквитката, после изяжда прасковите, макар всичко да се случва донякъде размазано от скоростта, защото направо вдишва храната. Милисънт редува хапки плод с хапки бисквитка. Аз правя прасковите и бисквитката на пюре и го изяждам с лъжица.
Утре е нашата седмична филмова вечер и обсъждаме какво ще гледаме. Миналата седмица избрахме филм с говорещи животни. Отначало Рори винаги се оплаква, но обича тези филми точно колкото и ние. И двете ни деца харесват спортни филми, затова се спираме на един, в който някакъв младежки бейзболен отбор се опитва да стигне до Световното първенство. Провеждаме гласуване, точно като на истински избори, и „Горе бухалките“ печели с огромна преднина.
— До пет и половина ще се прибера у дома — казвам аз.
— Вечерята е в шест — казва Милисънт.
— Приключихме ли с това? — пита Рори.
— Кой е Оливър Джон Райли? — пита Джена.
Всичко спира.
Двамата с Милисънт поглеждаме Джена.
— Къде чу това име? — пита Милисънт.
— По телевизията.
— Оуен е един ужасен човек, който наранява хора — казвам аз. — Но никога няма да нарани теб.
— О.
— Не се тревожи за Оуен.
— Но защо говорят за него? — пита Джена.
— Заради онова умряло момиче — казва Рори.
— Жена — казвам аз. — Мъртва жена.
— О, тя ли — Джена вдига рамене и поглежда към телефона си. — Е, приключихме ли с това?
Милисънт кимва и те взимат телефоните си, разчистват масата, докато си пишат съобщения с някого, аз изплаквам съдовете, Джена помага да ги подредим в миялната машина, а Милисънт изхвърля остатъците от вечерята.
Докато се приготвяме за сън, Милисънт включва местната новинарска емисия. Гледа най-съществените моменти от пресконференцията и се обръща към мен. Без да казва нищо, ме пита дали имам нещо общо с това.