Свивам рамене.
Тя повдига едната си вежда и запазва мълчание.
Намигвам ѝ.
Тя се усмихва.
Понякога не се налага да казваме нищо.
Невинаги беше така. В началото прекарвахме по цели нощи в разговори, точно като всички млади двойки, когато започват да се влюбват. Аз ѝ разказах всичките си истории. Нямах никакво търпение да го направя, защото най-сетне бях открил човека, който ги намираше за завладяващи. Жената, която аз намирах за завладяваща.
В крайна сметка тя вече знаеше всичките ми стари истории, затова си разменяхме само новите. Аз ѝ изпращах съобщения през деня, за да ѝ споделям дори най-малките подробности от всекидневието ми. Тя ми изпращаше смешни снимки, с които ми илюстрираше какво се случва с нея. Никога не бях познавал някого толкова добре, не бях споделял така напълно живота си с друг. Това продължи, докато не се оженихме, дори след като Милисънт вече беше бременна с Рори.
Още помня първото нещо, което не ѝ казах. Тоест първото важно нещо. Беше за колата. Имахме две — нейната беше по-новата, а моята беше един стар очукан пикап, в който държах оборудването си за тенис. Когато Милисънт беше бременна в осмия месец, пикапът ми се развали. За ремонта бяха нужни хиляда долара, а ние нямахме толкова пари. Всички пари, които имахме, бяхме скътали, малко по малко, за да си купим детско креватче и бебешка количка, и купищата еднократни пелени, които щяха да ни трябват.
Не исках да я разстройвам, не исках да я тревожа, затова взех решение. Казах ѝ, че пикапът се е развалил, но не и колко щеше да струва ремонтът. За да го платя, направих нова кредитна карта, само на мое име.
Отне ми една година да изплатя заема, но никога не казах на Милисънт. Никога не ѝ казах и за останалите разходи.
Това беше първото голямо нещо, но и двамата спряхме да говорим за малките неща. Роди ни се бебе, после още едно, и дните ѝ станаха по-скоро изтощителни, отколкото забавни. Тя спря да споделя всяка дреболия, а аз не ѝ разказвах всички подробности около клиентите ми.
И двамата спряхме да питаме, спряхме да споделяме всекидневието си, и вместо това се придържахме само към съществените моменти. Все още го правим.
Глава 16
Само след двайсет и четири часа Оуен Оливър Райли вече беше навсякъде. Лицето му беше по всички местни новинарски емисии и уебсайтове. Клиентите ми искат да говорим за него. Онези, които не са израснали тук, искат повече подробности. Онези, които са израснали тук, все още не могат да преценят дали се е върнал. Кекона, местната любителка на клюки, се намира по средата и на двете.
Не е родена тук, но е живяла в района достатъчно дълго, за да е запозната с всички легенди, митове и местни хора с лоша слава. Тя не вярва, че Оуен Оливър се е завърнал. Дори за миг.
На корта сме и Кекона работи върху сервиса си. Отново. Според нея, ако печели точка направо от всеки сервис, няма да има нужда да довършва останалата част от играта. На теория има право. На практика това е непостижимо за никого. Освен ако противникът ѝ не е петгодишно дете.
— Оуен би могъл да отиде навсякъде, за да убива жени, а те си мислят, че се е върнал тук? — казва тя.
— Ако имаш предвид полицията — не, те не са казали нищо за Оуен Оливър. Просто някакъв репортер попита за него.
— Пффф.
— Не съм сигурен какво означава това.
— Означава, че просто е смехотворно. Оуен се е измъкнал веднъж, защо да се връща обратно?
Свивам рамене.
— Защото тук си е у дома?
Кекона завърта тъмните си очи към небето.
— Животът не е филм на ужасите.
Тя не е единствената, която е на това мнение. Според всеки, който не е живял тук по време на първите убийства, би било налудничаво Оуен да се върне. Тези хора гледат на ситуацията по същия начин като Кекона — сякаш това е избор, в който няма никаква логика.
Но според онези, които са живели тук по онова време и са достатъчно възрастни, за да си спомнят, Оуен се е завърнал у дома си. Особено жените.
Те помнят какво е да се страхуваш всеки път, когато останеш сама на открито или не, защото Оуен похищаваше жертвите си от всевъзможни места. Две жени изчезнаха от собствените си домове. Една от някаква библиотека, друга от един парк и поне три от обществени паркинги. Два от случаите бяха записани на охранителни камери. Качеството на образа беше лошо — Оуен приличаше на голяма сянка, облечена с тъмни дрехи и бейзболна шапка на главата. По цял ден показваха видеозаписите по новините, отново и отново.
Обядвам в клуба и случайно срещам Триста Престън. Не съм я виждал, откакто с Милисънт бяхме на вечеря със семейство Престън. Анди така и не се обади, за да си запише час за тенис.