Отоплението не работело, прозорецът в спалнята заяждал и мокетът бил в противен петроленозелен цвят. В банята имало голяма чугунена вана с крачета, която Триста харесвала, но кранчето капело и я подлудявало. Когато оставала да пренощува, затваряла вратата към банята, иначе чувала капенето чак от другия край на коридора. Когато се хранели в къщата на Оуен, използвали сервиза на майка му, с жълти цветни мотиви по краищата.
Не след дълго Триста вече беше твърде пияна и уморена, за да продължи. Казах ѝ, че ако иска да ми разкаже още, с радост бих я изслушал. Говорех сериозно.
Беше ми предоставила полезна информация за второто писмо до Джош.
Глава 17
Плановете никога не са били по моята част. Дори презокеанското ми пътуване не беше планирано. Обади ми се един приятел и седмица по-късно се срещнахме на летището. Когато си дадох сметка, че никога нямаше да бъда достатъчно добър, за да играя тенис професионално, нямах никакъв друг план. В деня, в който Милисънт ми каза, че е бременна с Рори, нямах никакъв план как да отглеждам дете. Когато тя забременя с Джена, все още нямах такъв. Правя планове само заради тайната, която споделяме двамата с Милисънт.
Моята игра е тенис, не шах. Играя и преподавам тенис на сингъл и обикновено това е всичко, което виждам: две страни на мрежата, двама противници, една цел. Не е сложно. И въпреки това, сега съставям план с участието на множество хора, все едно трябва да доказвам нещо пред някого.
Настоящата версия на плана ми включва трима души: Оуен, Джош и Анабел. С Милисънт стават четирима, а дори бих могъл да включа и Триста. Или поне информацията, която ми даде Триста.
Първо, ще изпратя още едно писмо на Джош. В него не просто ще спомена подробности от истинския живот на Оуен, в частност от родната му къща, но освен това ще посоча деня, в който ще изчезне още една жена.
Жената е Анабел Лоусън, макар да не я споменавам по име.
Недостатъкът на плана е в това, че цялото полицейско управление ще започне да я издирва в мига, в който някой съобщи за нейното изчезване.
Предимството е в това, че Анабел има съвсем малък брой приятели. Никой няма да съобщи, че е изчезнала, докато не забележат, че не е отишла на работа. Това лесно ще ни даде двудневна преднина.
Ще се наложи да измислим как да отвлечем Анабел незабелязано, дори от случайна охранителна камера — на същата вечер, когато всички ще очакват някоя жена да бъде отвлечена. И докато от полицията издирват Оуен, никой няма да забележи Милисънт. Ще действаме по същия начин както с Холи.
Планът е толкова прост, че може би е гениален.
Преговарям го отново наум, като започвам с писмото до Джош и завършвам с изчезването на Анабел. Междувременно забелязвам около сто пробойни, непредвидени ситуации и потенциални проблеми.
Ето защо не правя планове. Изтощително е. И ето защо го правя сега — опитвам се да съставя плана, преди да го разкажа на Милисънт. Дори след всичките тези години, аз все още се опитвам да я впечатля.
Отдавна не съм го правил. Не беше лесно да впечатля Милисънт и като млада, а сега е почти невъзможно.
Все пак връзката ни не е еднопосочна. Имало е много случаи, в които тя се е опитвала да впечатли мен. Милисънт се опитваше да ме впечатли, когато украси коледната елха с кислородни маски. На петата ни годишнина си облече същото дантелено бельо от първата ни брачна нощ. А по случай десетата организира малка ваканция.
С две деца и планове за по-голяма къща, не разполагахме с пари за ваканция или дори за хубава вечеря. Милисънт намери начин.
Първо, дойде неочаквано на тенис корта. Милисънт никога не идва на тенис корта. Когато изобщо идва в клуба, идва да плува или да обядва с някого, и когато я видях на тенис корта, аз си казах, че се е случило нещо лошо. А съпругата ми просто искаше да ме отвлече.
Милисънт ни откара по средата на нищото, спря колата и посочи към гората.
— Тръгвай — каза тя.
Така и направих.
На няколкостотин метра от пътя стигнахме до една поляна. Точно до едно каменно огнище вече стоеше разпъната палатка. Имаше подредена масичка за пикник с пластмасови чинии, чаши и дебели свещи.
Милисънт ме заведе на къмпинг. Тя не си пада по преживяванията сред природата, но за една нощ се престори, че не е така.
Насекомите се оказаха проблем, защото беше забравила да донесе спрей. Свещите бяха покрити и вятърът постоянно ги угасяше, а освен това не беше предвидила да донесе достатъчно вода, за да почистим чиниите или да си измием зъбите. Но нямаше значение. Седнахме край нашето каменно огнище и ядохме претоплена супа, пихме евтина бира и дори правихме евтин секс. Говорихме си за бъдещето, което изглеждаше много по-различно отпреди да имаме деца. Не по лош начин, просто различно откъм приоритети.