Обръщам се и откривам жълтата рокля.
Милисънт гледа в мен с лека усмивка и повдигната вежда, сякаш ми задава въпрос.
Намигвам ѝ.
— Гениален — казва тя. — Ти си гениален.
Милисънт лежи на леглото, гола, а жълтата рокля е преметната на облегалката на един стол.
— Смяташ ли, че сега всички ще повярват?
Знам, че е така. Искам да го чуя от нея.
— Разбира се. Вече всички вярват.
Стоя в края на леглото, също така гол, усмихвам се и се чувствам така, все едно съм извоювал победата в мача.
Милисънт протяга ръце нагоре и се хваща за таблата на леглото.
Падам на леглото до нея.
— Всички ще започнат да издирват Оуен.
— Да.
— Няма да забележат нищо друго.
Милисънт докосва носа ми.
— Заради теб.
— Престани.
— Вярно е.
Поклащам глава.
— Трябва да спрем да злорадстваме.
— Утре.
Следващите няколко дни са по-хубави от всякога. Усмивката на Милисънт кара сърцето ми да пърха с криле. Дори стойката ми е по-изправена, когато седя.
Тя също го усеща. В деня след празненството ми изпраща съобщение, подписано с името Пени. Това е единственото галено име, с което някога съм я наричал. Не съм го използвал от години.
За първи път ми хрумна по време на една среща, преди официално да станем двойка, но след като вече бяхме спали заедно. Никой от двама ни не разполагаше с много пари, затова срещите ни бяха простички. Правехме си дълги разходки, ходехме на кино само на евтините сутрешни прожекции и се възползвахме от намаленията в ресторантите за бързо хранене. Понякога проявявахме повече изобретателност. Онази конкретна вечер карахме двайсет минути с колата, за да ядем евтина пица и да играем електронни игри с жетони. Аз я побеждавах на спортните игри, но тя ме съсипваше на всичко, което включваше някаква стрелба.
Срещу игралната зала имаше малък парк с фонтан. Тя извади едно пени, намисли си желание и го хвърли вътре. Наблюдавахме как потъва към дъното и пада върху всички останали. Водата беше толкова бистра, че все още можехме да прочетем думите, изписани в долната част на монетата.
Един цент.
— Така трябва да те наричам — казах аз. — Пени.
— Пени?
Милисънт — обясних аз.
Втората половина от името ѝ звучеше като думата „цент“, едно пени.
— О, боже.
— Освен това и косата ти е червена, като монетата — казах аз.
— Пени? Ти сериозно ли?
Усмихнах се.
— Пени.
Тя ме изгледа и поклати глава.
Бях влюбен, безметежно и безусловно, но все още не бях изрекъл думите на глас. Вместо това я наричах Пени. Когато най-сетне си казахме истинските думи, аз спрях да я наричам Пени. Сега тя отново се завърна към това име и аз не исках да го изпускам.
Глава 20
Понеделник, 9-и, Анабел е на работа. Денят е прекрасен, много слънчев, но не прекалено горещ. Почти свеж. Анабел е паркирала колата си в края на пресечката и крачи пеш надолу по улицата, сканира регистрационните номера и проверява апаратите за паркиране. Късата ѝ коса се подава под бейзболната шапка, която носи, за да не ѝ свети в очите. В дясното си ухо има мъничка слушалка, белият кабел пълзи надолу по гърдите ѝ, вмъква се под ризата и потъва в предния десен джоб на панталоните ѝ. Синята ѝ униформа определено е унисекс.
Наблюдавам от долния край на улицата и чакам. Когато стига до зелената кола, тя започва да натиска клавишите на ръчния си скенер.
Затичвам се надолу по тротоара и спирам на няколко крачки от нея. Вдигам ръце, сякаш да ѝ кажа да почака.
Анабел ме поглежда, все едно съм побъркан.
Изваждам телефона си, пиша нещо и ѝ го подавам.
Съжалявам, не исках да ви уплаша! Името ми е Тобайъс. Глух съм.
Тя го прочита. Рамената ѝ се отпускат и тя кимва.
Посочва към колата, а след това към себе си. Колата е моя.
Тя посочва изтеклото време за паркиране върху апарата.
Сключвам ръце под брадичката си, все едно се моля.
Тя се разсмива. Анабел има хубав смях.
Усмихвам се, показвам ѝ трапчинките си.
Анабел укорително размахва пръст пред лицето ми.
Подавам ѝ телефона си.
Никога повече няма да правя така, обещавам…
Тя въздъхва.
Победа. Няма глоба за зелената кола.
Това дори не е моята кола.
Дори не съм сигурен защо заговорих Анабел. Този път не се налагаше да го правя, не се налагаше да разбера къде или как живее, нито дали някой я чакаше да се прибере след работа. Вече разполагам с отговорите, но въпреки това го направих. Всичко е част от процеса ми на подбор.