Никой не повярва на Хънтър. Не за пръв път беше проявявал агресия към другите деца.
Накараха Хънтър да се прибере у дома за деня, а Рори отиде в кабинета на медицинската сестра, която му превърза ръката и му даде близалка без захар. Болката вече беше забравена.
Същата вечер, след като децата заспаха, двамата с Милисънт обсъдихме порязването. Седяхме в леглото, тя тъкмо беше затворила лаптопа си и аз изключих телевизора. Учебната година току-що беше започнала и летният тен на Милисънт все още не беше напълно избледнял. Тя не играеше тенис, но обожаваше да плува.
Милисънт взе ръката ми в своята и потърка тънката ивица кожа между палеца и показалеца ми.
— Някога порязвал ли си се тук?
— Не. Ти?
— Да. Боли зверски.
— Как се случи?
— Холи.
Знаех съвсем малко за Холи. Милисънт почти никога не говореше за по-голямата си сестра.
— Тя ли те поряза? — попитах аз.
— Правехме колажи с всичките ни любими неща, изрязвахме снимки от списания и ги лепяхме върху големи парчета картон. Холи и аз посегнахме едновременно към едно и също нещо и…
Тя сви рамене.
— … аз пострадах.
— Изпищя ли?
— Не помня. Но плаках.
Взех ръката ѝ в своята и целунах отдавна зарасналата рана.
— Какви любими неща? — попитах аз.
— Моля?
— Каза, че сте изрязвали снимки с любимите си неща. Какви бяха те?
— О, не — каза тя, дръпна ръката си и угаси лампата. — Няма да превърнеш това в поредната коледна смешка.
— Не обичаш ли нашата коледна смешка?
— Обожавам я. Но нямаме нужда от втора.
Знаех, че нямахме. Опитвах се да избегна темата за Холи, защото Милисънт не обичаше да говори за нея. Затова попитах кои бяха нейните любими неща.
Трябваше да попитам за Холи.
Глава 5
Линдзи е превзела новините. Тя е единствената, която е била открита, и първата изненада е мястото, на което е било намерено тялото ѝ.
За последен път видях Линдзи по средата на нищото. Двамата с Милисънт я бяхме завели в една гориста местност извън града — без улично осветление, къщи или дори бензиностанция. Линдзи беше в безсъзнание, но жива, двамата с Милисънт трябваше да я убием заедно. Това беше планът.
Това беше смисълът.
Не се случи така заради Джена. Бяхме организирали и двете деца да гостуват с преспиване у приятели: Рори играеше телевизионни игри с един съученик, а Джена бяхме завели на парти с пижами, заедно с още дузина дванайсетгодишни момичета. Когато телефонът на Милисънт звънна, мелодията беше котешко мяукане. Това означаваше, че се обажда Джена. Милисънт отговори преди второто мяу.
— Джена? Какво е станало?
Наблюдавах как Милисънт слушаше и с всяко кимване на главата ѝ сърцето ми започваше да бие по-силно.
Не се бях тревожил толкова за Линдзи. Тя лежеше на земята, в безсъзнание и упоена, а загорелите ѝ от слънцето крака бяха разкрачени по неестествен начин. Бяхме я пуснали, когато телефонът звънна.
— Миличка, може ли да подадеш телефона на госпожа Шиън? — каза тя.
Още кимане с глава.
Когато Милисънт заговори отново, гласът ѝ беше различен.
— Разбирам, много ви благодаря. След малко идвам.
Тя затвори.
— Какво…
— Джена е болна, стомашен вирус или може би хранително отравяне. От един час не е излизала от банята.
Преди да успея да отговоря, тя каза:
— Ще отида.
Поклатих глава.
— Аз ще отида.
Милисънт не възрази. Погледна надолу към Линдзи и после обратно към мен.
— Аз ще отида — повторих аз. — Ще взема Джена и ще я заведа вкъщи.
— Аз мога да се оправя с нея.
Милисънт говореше за Линдзи, а не за дъщеря ни.
— Разбира се, че можеш.
Дори за миг не се бях усъмнил в това. Просто бях разочарован, че се налагаше да го пропусна.
Когато пристигнах в дома на семейство Шиън, Джена беше все така неразположена. Нямаше температура, само разстроен стомах. На път за вкъщи отбих колата на два пъти, за да повърне. Останах буден с нея почти цялата нощ.
Милисънт се прибра точно преди зазоряване. Не я попитах дали беше преместила Линдзи, защото предположих, че я беше заровила във въпросната горска местност. Нямах причина да мисля, че Милисънт я беше пренесла в стая номер 18 на мотел „Мунлайт“.
Мотел „Мунлайт“ затвори, когато преди двайсет години построиха новата магистрала. Беше изоставен на волята на природните стихии, гризачите, скитниците и наркоманите. Никой не му обръщаше внимание, защото на никого не се налагаше да минава с автомобил покрай него. Линдзи беше открита от някакви тийнейджъри, които се обадили в полицията.