Изваждам телефона си. Ето го, да, на екрана на телефона ми. Изобщо не съм забелязал.
— О, боже мой, съжалявам…
— Няма нищо. Сега си тук. Важното е, че е добре.
Гневът на Милисънт се завръща, ако изобщо някога си е тръгвал.
— И е наказан за сто години.
Чувам някой да се кикоти.
Джена седи в чакалнята зад ъгъла на коридора. Маха с ръка, махам и аз. Милисънт ме изпраща до един автомат за кафе. Горчиво е, пари езика ми и е точно онова, от което се нуждая. Успокои ме, вместо да направи обратното, защото сърцето ми бие прекалено бързо от спринта дотук и алкохола, и сина ми в болница.
Милисънт потъва в стаята за прегледи, за да бъде с Рори. Когато двамата излизат, Рори има шина на китката и превръзка на ръката си. Гневът на Милисънт е понамалял, поне за сега.
Той не ме поглежда в очите. Ще поговорим за това по-късно и той го знае. Точно сега се разкъсвам между желанието си да го плесна по тила и да го прегърна. Затова разрошвам косата му.
— Ако не искаше да играеш голф, трябваше само да ни кажеш — шегувам се аз.
Той не се усмихва. Обича да играе голф.
Прибираме се у дома след полунощ. Отивам да проверя как е Рори няколко минути след като си ляга. Дори той заспива веднага.
Аз сядам на леглото, изтощен.
Колата ми все още е пред бар и грил „Фърст Стрийт“.
А под църквата има заровени трупове.
— Милисънт — казвам аз.
Тя излиза от банята, наполовина приготвена за сън.
— Да?
— Тази вечер пих бира с Джош. Репортера.
— От къде на къде си…
— Той ми каза, че в подземието на църквата има заровени трупове.
— Трупове?
Кимвам, без да откъсвам поглед от нея. Учудването ѝ изглежда искрено.
— Казаха ли на кого са? — пита тя.
— Предполагам, че са на Холи и Робин.
— Те изобщо не са близо до тази църква. Знаеш това.
Тя ми обръща гръб и влиза обратно в банята.
Аз я последвам.
— Наистина ли не знаеш нищо за труповете, заровени там?
— Абсолютно нищо.
— В някакво подземие на някаква църква има цяла купчина случайни трупове.
— Господи, не знам. Това е същият репортер, който твърдеше, че на стената има послание. Къде е?
Има право.
Може би Джош не е разбрал правилно. Или някой му подава лъжи, за да му попречи да разкрие истината.
Полицаите от сериалите и филмите постоянно правят така. А Клеър може би е точно толкова умна, колкото са те.
Глава 59
Милисънт проявяваше доста разбиране по отношение на приятелката на Рори, поне докато той не падна от прозореца ѝ. Сега иска да се срещнем с родителите на Фейт, за да обсъдим ситуацията. Семейство Хамънд са нейни клиенти и с готовност се съгласиха всички заедно да отидем на вечеря. Нито Рори е поканен, нито Фейт.
— Те са разумни хора — казва Милисънт.
Пътуваме към ресторанта: традиционна обстановка, с бели покривки и меню със семпла, вкусна храна. Избират го те, не Милисънт.
— Сигурен съм, че са такива — казвам аз.
Когато пристигаме, семейство Хамънд вече ни чакат на масата. Ханк Хамънд е дребен и с руса коса, точно като дъщеря си. Корин Хамънд не е никак дребна, нито е естествено руса. И двамата са класически облечени, с вежливи усмивки. Започваме направо с храната. Никой не поръчва вино.
Гласът на Ханк е двойно по-висок от тялото му.
— Фейт е добро момиче. Преди да се запознае със сина ви, никога не се беше измъквала от вкъщи — казва той.
Почти виждам как топката пада в нашата половина от игрището. Милисънт се усмихва, учтиво и сладникаво.
— Бих могла да кажа същото за дъщеря ви, но с обвинения няма да стигнем доникъде.
— Не искам да обвинявам никого. Искам да намерим начин да ги държим далеч един от друг.
— Искате да забраните на Рори и Фейт да се срещат?
— На Фейт вече ѝ е забранено да се среща със сина ви, освен в училище — казва Ханк. — Предполагам, че това няма как да бъде избегнато.
— Може да я обучавате вкъщи — казва Милисънт. — По този начин никога няма да се виждат.
Слагам ръка върху тази на Милисънт. Тя се дръпва.
— Може би вашият синът е този, на когото му трябва обучение вкъщи — казва Ханк.
Корин кимва.
— Наистина ли смятате, че като им забраните да се виждат, ще ги накарате да… спрат да се виждат? — казва Милисънт.
— Нашата дъщеря прави какво ѝ казваме.
Усещам как Милисънт си прехапва езика, за да не каже нещо, защото аз правя същото.
Корин смекчава напрежението. Гласът ѝ е по-силен от очакваното.
— Така ще бъде най-добре — казва тя.
Милисънт премества поглед върху Корин и помълчава малко, преди да каже: