Вела като че ли се вслушва в гласовете на тези, които са доживели до победата, в мислите на тези, които живеят в сегашното социалистическо общество.
В книгата за впечатления в Дом-паметника „Вела Пеева” от гъсто изписаните редове прелива най-чисто човешко вълнение, породено от живота, подвита и саможертвата на Вела. Пишат работници, бригадири, пионери и комсомолци, строители и професори, учители, тъкачи и писатели, войници и офицери, общественици и партийни деятели, пишат майки и бащи, синове и дъщери. Тук, в тези редове, ще усетим и проклятие над фашизма, и светла гордост от новия живот, и благороден гняв и нежна обич и вярност завинаги... Ето някои извадки от музейната книга:
„В нейното безсмъртие е безсмъртието на нашето поколение.”
Димитър Методиев, поет.
„Аз съм имал възможност да познавам Вела, виждал съм я, разговарял съм с нея. А ето че днес, посещавайки музея, имам усещането, че се срещам със самата легенда ... Това е невероятно вълнуващо.”
Георги Стоянов—Бигор.
„Удивлявам се от живота и делото на голямата боркиня за свободата на България.”
проф. Д. Сагаев.
„Тук в музея разбрахме какво е да си предател и какво е да си герой. И избрахме примера на второто — герой!”
Ученици от VIII б клас ЕСПТУ „Петър Берон”, Свиленград.
„Мила Вела, с дълбока горест в душата и същевременно с възторг посещаваме родната ти къща. Поклон пред безсмъртието ти!”
Група работнички — тъкачки, Габрово.
„Слушах, гледах и си мисля: колко Вели ще възпитаме ние? Майко, родила Вела Пеева, благодарим ти.”
СО „Минстрой”, Нови Искър
„Портите са отворени, дворите изметени, стаите подредени като за сватба, Вело! А ти стоиш всред мегдана. Един художник те издяла от камък, един народ те облече в бяло, като за сватба, Вело. Един куршум и един подвиг направи те безсмъртна. Милиони сърца изплитат венци от обич към тебе, героиньо!”
Цветана Съйкова, с, Беглеж, Плевенско
В Дом-паметника „Вела Пеева” идват и приятели на българския народ от всички краища на света.
„Този музей ни развълнува с решителността на Вела да се бори с нацизма. Нейният пример служи за вдъхновение в борбата както срещу социалното потисничество, така и срещу фашизма.
Борбата продължава. Независимост или смърт. Ще победим.”
Самара Мойзес Машел — президент на ФРЕЛИМО
„Вълнувам се от образа на една българка — героинята Вела Пеева, проявила величие на духа, мъжество и покоряваща сила.”
Николай Мащенко — съветски кинорежисьор.
„На хълма в Каменица
ние стоим пред твоя мавзолей,
тук при боровете, Вела Пеева.
О, наша сестро! Ние слушаме твоя глас.
Ние сме партизани. Борим се далеч от тук.
Днес ние бяхме на връх Арапчал.
Слушахме писъка на куршумите.
Виждахме твоите очи.
Ти си като нас, Вела Пеева — сестро!
Този връх е твой.
Тази красива страна е твоя.
Твоята сянка ще бъде винаги с нас
ма фронта срещу американския агресор,
на моста Хамзон, на река Меконг.
Ние също имаме своите Вели.”
Нгуей Хуан Дам, поет-партизанин,С. Р. Виетнам
„Примерът на Вела излиза извън рамките на нейната страна. Той трябва да бъде следван от всички мъже и жени. Това е патриотизъм м героизъм на най висока степен.”
Сисоко — делегат на Конгреса на мира — Хелзинки
„Животът, делото и борбата на тази млада българка, загинала толкова млада в неравен бой за освобождението на българския народ от фашисткото потисничество, са пример, който трябва да следват всички народи, които се стремят към по-добър живот и социално равенство.
Историята винаги е била писана с кръвта на героите.”
Бразилска делегация на Петия конгрес на профсъюзите в Москва
Музейните книги ще останат завинаги един вълнуващ документ за човешката съпричастност към делото на Вела, един духовен паметник на дълбока признателност достоен да носи името „Вела в сърцата на хората”.
Вела има и друг паметник, изграден с делата на десетки работнически бригади по заводи и предприятия, училища, пионерски дружини и отряди, студентски колективи в нашата родина, които носят нейното име. Те се стремят да живеят с нейния устрем, да творят с мисъл, отправена към бъдещето, надпреварват се с времето. И както моята сестра търсят и вървят към своите върхове.
Но при други условия, в друго, в наше време.
С името на Вела днес пулсират сърцата на редица големи заводи в нашата страна, вървят десетки работнически бригади към нови трудови победи. Запитате ли ги какво място заема Вела във вашия живот, те отговарят: „Животът на тази скромна, безстрашна девойка ни поразява със своята огромна енергия, привлича ни нейната човечност, нейното служене на делото на работническата класа, нейната непреклонност към трудностите. Понякога, когато ни е трудно в работата, винаги си спомняме за онези невъзможни човешки дни, които Вела е прекарала сама в суровия Балкан, и нашите трудности стават малки, незначителни. Нима на нея и е било леко. От нея партията е поискала да даде всичко, и живота си. От нас също се иска и ние можем да дадем повече, да бъдем достойни за нейното име.”
Името на Вела все повече навлиза в организациите на Отечествения фронт и в други обществени организации.
Нейното име носят стотици пионерски дружини, отряди, комсомолски дружества, младежки бригади. От живота й чернят сили и вдъхновение, учат се на мъжество и героизъм.
Свято тачат името на своя патрон учениците от 33 училище „Вела Пеева” в ж. к. „Люлин”, гр. София. „Помни! Потомък си на Вела Пеева, а Вела значи вяра, ведър ден” — се казва в марша на училището.
Името на Вела носи пионерската дружина при каменското училище. Неговите светли стаи са съхранили жив и осезаем духа на Вела.
В училищния музей се събират стотици тетрадки със съчинения за нея. И колко много рисунки! Така както Вела някога рисуваше Хаджи Димитър и Стефан Караджа, по детски наивно и прекрасно, сега каменските деца рисуват Вела — в бой или в отдих, или както пише писмо на своя пистолет според народната песен.
Често дружината е в поход към Бялата скала. „Тогава дори болните стават от леглото — споделя учителят Пейо Делиев — и тръгват по Белините пътеки с нейната бодра стъпка.” А сега инициатори на Алеята на безсмъртието към лобното място на Вела. Нали по нея се движат хиляди почитатели на героичното.
В писмата от пионерите от цялата страна, които получавам, често ми поставят въпроса, какво ли би искала Вела, ако е жива? Отговорът е по простому човешки: да работи, да се труди, да живее за хората, да отдава силите си за онова човешко щастие, за което отдаде живота си.
Първите си стъпки към учението и живота е името на Вела правят и децата от детски градини в немалко градове и села в страната.
Едно от стотиците превъплъщения на Велиното име е Полувисшият педагогически институт за детски учителки в Пазарджик. Ето какво споделя Иванка Енева, старши преподавател, за мястото на Вела в живота на колектива, чието непрекъснато развитие е едно пътуване към образа на Вела:
„Приближаването към нейната личност е винаги изключително, вълнуващо, защото тя е във висша степен нравствена, защото неудържимо привлича със своята човечност, простота, женственост, младежко жизнелюбие и в същото време категорично респектира със своята сила и невероятно мъжество.