Оставката на Пийтърз бе приета без трудности. Ние равнодушно започнахме закриването на нашето заведение. Взетите мерки с цел да се запази конспирацията си спомням смътно. Ние трябваше да прикрием нашите курсанти някъде по-далеч, за да ги използуваме в бъдеще. По-късно аз разбрах, че освен Вернер поне още двама са загинали. Единият, много симпатичен радист норвежец, бил заловен и разстрелян от германците наскоро след като се завърнал в Норвегия. Другият, най-добрият школник от белгийската група, спуснали с парашут над Белгия. Парашутът му се заплел в колесника на самолета и от голямата скорост белгиецът загубил съзнание и се задушил.
Томи Херис ни напусна дълбоко възмутен. Скоро той намери истинското си място и стана ценен сътрудник в МИ-5. Ние с Гай пристигнахме в новия център на Управлението за специални операции на Бейкър стрийт 64. По-сетне той стана известен (или печално известен, според случая) просто като Бейкър стрийт. Във връзка с новите задачи се появиха и много нови хора. Набираха ги из средите на банкерите, юристите и едрите търговци. Отсъствието на предишните ни колеги ни угнетяваше. Нелсън провеждаше основна чистка. Той бе подпомаган от някои старши сътрудници на СИС, най-вече от Клод Денси и Дейвид Бойл, за които ще говоря по-нататък. Те бяха твърдо решени „да ликвидират“ не само Гренд, но и всички негови най-близки привърженици.
Чистката достигна и до мене, но дотук спря. Една вечер ме навести Гай. Беше необичайно мълчалив. Накрая изплю камъчето: станал „жертва на бюрократически интриги“ (беше уволнен). Естествено беше да предположа, че моите дни, а може би и часове също са преброени. Гай очевидно ме очакваше сред своите другари по нещастие. Следващия месец обаче, а и по-късно аз продължавах да получавам плика със заплатата си. Възможно бе Управлението за специални операции да се нуждаеше от мене, или пък бяха толкова дребна риба, че не заслужавах честта да бъда уволнен. Гай не се отчайваше. Той скоро намери желано убежище в Министерството на информацията и даже започна с презрение да подхвърля за моята продължаваща обвързаност с „боклукчийската яма“9.
Глава II
В УПРАВЛЕНИЕТО ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ
Провалът на нашето първо учебно заведение ми подей-ствува угнетяващо, но той ми донесе и известна изгода: аз се върнах в Лондон, където поне се почувствувах по-близо до управляващите среди и до източниците на големите решения. Практически непосредствената ми полза от това беше малка. Аз нямах никакви конкретни задължения и поради това не можех да претендирам за работно място. Шляех се из учреждението на Бейкър стрийт, стараех се да запомням новите физиономии и, доколкото мога, свързано да си представя организационната структура на УСО. Това беше най-трудната задача по онова време. Всички изглеждаха прекалено заети даже ако само местеха мебелите. Обстановката на подобна бурна дейност ме караше да чувствувам още по-тежко своето безделие. Тази ситуация ми приличаше на прием с коктейл, където всички се познават, а ти си единственият чужд човек.
Колкото и невероятно да изглеждаше тогава, но аз фактически бях свидетел на родилните мъки на бъдещата внушителна организация. И ако описах първите дни на нейното съществувание така, както го възприемах тогава — донякъде с лекомислен тон, — то е напълно обяснимо. В периода между двете войни разузнавателната служба се ползуваше с митически престиж, но този мит нямаше реална почва. Мнозина може да се отнесат с недоверие към подобно твърдение още повече, че в тази област няма публикувани никакви материали. Но нима това е по-невероятно от известния факт, че британският флот, също ползуващ се с престиж, изпратен в Александрия, за да прогони Мусолини от Абисиния, не могъл нищо да направи, тъй като нямал снаряди? А истината е тази, че секретната служба, както и въоръжените сили на Англия бавно линееха. Над всичко стояха финансовите проблеми, затова на комплектуването на службата и на нейната организация се обръщаше малко внимание. Ако в армията даваха тон офицери, които двадесет и повече години след Камбре10 все още смятаха конницата за главната ударна сила, секретната служба (само, затова, че нейният началник беше адмирал) се оказа пълна с хора, които просто не бяха нужни на флота. Адмирал Синклър11 не може да бъде осъждан за това, тъй като, принуден да разчита само на своите съвсем скромни ресурси, той, естествено, подбираше подчинените си из тези кръгове, които познаваше най-добре.
9
Началните букви на английския израз slop and offal, означаващ боклукчийска яма, съвпадат с началните букви на ан-глийското название на УСС — Special Operations.
10
В сражението при Камбре на 20—30 ноември 1917 г. за пръв път в историята масово били употребени танкове.
11
Началник на разузнаването на ВМС до 1921 г. Началник на СИС от 1936 г. до смъртта си през ноември 1939 г.