След няколко дена имах достатъчно материал, за да се заема със съставянето на исканата от Гъбинз проектопрограма. За по-голяма убедителност реших да приведа примери от областта на европейската политика и особено от политиката на фашизма. Сбих проекта до страница и половина на обикновени канцеларски листо-ве и доложих на Гъбинз по телефона, че документът е готов. След пет минути той сам ми позвъни и ми съобщи, че още същата вечер свиква съвещание в кабинета на Чарлз Хемброу13 за обсъждане на проекта. Това беше за мене първото реално дело в английското разузнаване след падането на Франция.
Гъбинз привлече на това съвещание няколко сътрудници от своя апарат. Хемброу ни поздрави със свойствения си предразполагащ маниер и с това ни накара да се чувствуваме съвсем непринудено. Той взе съставения от мене проект и започна да го чете на глас бавно, и съсредоточено. Като свърши, каза, че това е твърде смислен документ. Сътрудниците на Гъбинз като по-команда със сериозно изражение на лицата закимаха в знак на съгласие. Те имаха вид на хора, свикнали по военному на безпрекословно подчинение. За моя изненада Гъбинз весело се усмихна. „Точно такова нещо исках — каза той, като наблягаше на всяка дума. — Точно такова… Какво ще кажете, Чарлз?“ Хемброу не отговори нищо конкретно. Възможно е той да мислеше за съвсем друго. „Съставете окончателно тази програма“ — каза ми Гъбинз. С това съвещанието завърши.
Сега аз имах конкретни задължения, което ми даваше право на работно място в учреждението на Гъбинз. Започнах работа не на № 64, а по-нагоре по Бейкър стрийт, по посока на Риджънтс парк. Пристъпих към съставяне на програмата, като разширих своите чернови бележки до обема на пълни лекции. И все пак не бях щастлив. Новата школа вероятно щеше да бъде настанена в Бюли в Хемпшиър, далеч от Лондон. Подобно разстояние щеше сериозно да пречи на другите мои задачи. Понякога ми се искаше да зарежа цялата тая ра-бота, но ме спираха две съображения. Първо, трябваше да запазя своето положение в секретната сфера, където бях получил достъп. Глупаво би било да си подам оставката, преди да съм получил ясна перспектива за друга работа в същата сфера. Второ, никога няма вреда от повече знания и аз нищо нямаше да загубя, ако узная какво се върши в широко разклонената мрежа на учебните заведения на Управлението за специални операции. Реших да остана, докато намеря нещо по-интересно.
Надявах се, че ръководството на учебните заведения няма да ми попречи да напусна, когато пожелая. Знаех че ще бъда лош преподавател. От четиригодишна възраст заеквах, понякога твърде сериозно. Освен това ме измъчваха съмнения във връзка със съдържанието на моя лекционен курс. Перспективата да говоря за политическа подривна дейност не ме плашеше. По това време в Англия малко хора владееха тази работа, а аз все пак имах опит в тази насока, макар и малък. Безпокоеше ме твърде повръхностното ми запознаване с методите ла пропагандата. Наистина по-рано бях съчинявал позиви, на нямах никаква представа, как те се отпечатват.
До събирането ни в Бюли оставаше още време и аз реших да го използувам за попълване на своите знания. Стараех се колкото се може по-често да посещавам Уоубърн Аби, където винаги мудният Лийпър председателствуваше заседанията на сътрудниците на „черната пропаганда“ в Управлението за политическа война. (За четири и повече години Лийпър малко се бе изменил. Аз го срещнах през лятото на 1945 г. От скука той биеше мухи в Английското посолство в Атина, когато Гърция вече бе започнала да кипи.) Изненадах се, че Лийпър беше способен да избухва. Говореше се, че имал чести стълкновения с доктор Долтън и че предобрият доктор често пострадвал от Лийпър. Това отчасти се потвърждава и в мемоарите на самия Долтън.
Докато новата Бейкър стрийт стана бащиния за дейци на банковото дело, големия бизнес и правните среди, Уоубърн бе превзет от хора на рекламната дейност. Извън стените на кабинета на Лийпър това учреждение приличаше на филиал на рекламна фирма. Имаше и изключения, като например Дик Кросмън, Кон О’ Нийл, Сефтън Делмър и Велънтайн Уилямз, но повечето сътрудници, както ми се струваше, имаха именно опита, от който аз така много се нуждаех.
Отначало те се отнесоха към мене с известия сдържаност. Както във всички учреждения и особено военните в Уоубърн се пазеха от новите хора. Скоро обаче раз-браха, че с искрена готовност приемам техните съвети, и измениха отношението си към мене. Ясно бе, че тайните агенти в Европа ще се занимават с пропаганда независимо дали ние искаме или не. При това положение аз сметнах за разумно „да си провра крака във вратата“ на Уоубърн — органа, отговарящ за „черната пропаганда“ — в качеството на полезен негов инструктор. След няколко посещения бях удостоен с честта да за-куся заедно с Лийпър. Присъствуващият на закуската Велънтайн Уилямз предложи да ме закара до Лондон със служебния ролс-ройс. Имах желание да поговоря с него, макар и за Клъбфут14, но след хубавата закуска през целия път той спа.
13
По време на войната Чърчил назначи свои приятели от Сити на високи постове в УСО и СИС, като не забрави и своя банкер Чарлз Хемброу, който възглавяваше УСО през 1942—1943 г.