Тук не е място за обсъждане на ограниченията в дейността на УСО, произтичащи от външни причини или от неговите собствени слабости. За тези проблеми аз споменавам само за да илюстрирам съмненията, които ме измъчваха след назначаването ми за преподавател в Бюли. Това донякъде обяснява защо въпреки добрите колеги в школата престоят ми там не ми донесе почти никакво удоволствие. Личните ми недостатъци и принудителното пренебрегване на главните ми интереси значително допринасяха за лошото състояние на моите работи. При всеки удобен случай аз отивах до Лондон, обикновено под предлог за посещение на Уоубърн за преговори по технически въпроси.
Както вече казах, тази моя неудовлетвореност съвсем не беше свързана с моите колеги в Бюли. С тях някак ми провървя. Началникът на школата Джон Мън, млад полковник, не принадлежеше нито към служба-шите, нито към свръхзатворените, нито просто към глупците. Той беше здравомислещ офицер. Не крещеше на подчинените си, но и не проповядваше учението на йогите. Благодарение на личния си авторитет Джон Мън успя да сплоти достатъчно пъстрия състав на сътрудниците. Към тях се отнасяше като началник, а към началството лоялно, но и критично. Неговият началник на щаба беше възрастен мъж, служил още в Първата световна война. Той обичаше да се нарича разузнавач и в мозъка на костите си, но, изгледжа, мозъкът в неговите кости беше твърде малко. Впрочем, той рядко ни досаждаше с делови въпроси, при това не лошо свиреше на пиано.
Старшият преподавател Бил Брукър беше ярка личност и впоследствие направи блестяща кариера във филиала на школата, открит в Канада. Той умееше да показва нещата откъм най-хубавата им страна, притежаваше неизчерпаем запас от остроти и анекдоти, при това знаеше цяла серия на великолепен марсилски жаргон. Доколкото знам, той нямаше опит в нелегалната работа, но след известна теоретическа подготовка можеше да говори пред школниците така, като никой освен него не е запознат тъй добре с въпроса. Жалко подобие на Брукър, неговият помощник се представяше като търговец.
В школата работеше и бившият сътрудник на фирмата „Уеджуд“, производителка на фаянсови изделия. Бледен, с мрачен поглед, той обикновено нарушаваше дългото мълчание с изненадващи и унищожителни реплики. Тук беше също Тревър Уилсън. По-късно той стана известен като специалист по френски и китайски език и се оказа безценен сътрудник в Ханой. От Бюли той често пътуваше по лични работи до Саутхемптън, по повод на които многозначително се усмихваше. Веднъж му отказаха служебен автомобил за такова пътуване и Уилсън измина пеш целия път дотам и обратно — петнадесет или двадесет километра. Никога не съм срещал по-самоотвержена проява на галантност. Пълна противоположност на Тревър Уилсън беше един букменист16, който, за нещастие, избра мене за събеседник. Веднъж ми изложи възгледите си за половите отношения и аз му казах, че ми е жал за неговата жена. След, това ние се срещахме само за пинг-понг, който той играеше така сръчно, че аз неволно си припомних за произхода на човека от маймуната.
Душата на целия колектив беше Пол Ден. Никой като него не умееше да прогони мъката и да развлече всички. Той доказваше, че дълбоките води не е задължително да бъдат спокойни. В дълбочината на душата си беше сериозен човек, склонен към романтизъм. Външно целият кипеше и бушуваше като планинска река. Неговите шеговити импровизации на пианото скъсяваха дългите летни вечери на сътрудниците.
Друг, който спечели най-голямо обществено признание след войната, беше Харди Еймиз, който стана личен, шивач на кралицата. Еймиз беше първият и единствен човек с такава професия, с когото ми се случи да вляза в конфликт. Отделяше се от другите със своята голяма и елегантна зелена пилотка, каквито носеха офицерите от разузнавателните служби на въоръжените сили. Ден често отсъствуваше, понеже работеше като офицер за свръзка между школата и учреждението на Бейкър стрийт. Едно от главните му задължения беше да доставя на ръководството материали, които можеха да потрябват на преподавателския състав. Тъй като тези потребности на онзи ранен стадий нямаха граница, на Ден се предоставяше достатъчно широко поле за дейност. Аз страшно му завиждах, тъй като неговата работа би ме задоволявала много повече от моята.
16
Френк Натан Даниел Букмен — американски евангелист и мисионер, основател на оксфордската група. През 1939 г. той проведе широка кампания за моралното разоръжаване на Великобритания.