Имало е и навярно ще има, но те нямат отношение към Ким Филби. От юни 1934 г. Ким Филби започва да работи в съветското разузнаване и остава верен на своите убеждения и идеали.
Кариерата на Ким Филби в СИС е главозамайваща. През 1941 г. той вече получава отговорен пост в контраразузнаването на СИС и се занимава с контраразузнавателното осигуряване на всички военни операции на страните, участнички в антихитлеристката коалиция в Европа. Под негово ръководство се провеждат акции на борба със специалните служби на фашистка Германия. Испания, Португалия. Той осъществява връзката между контраразузнаването на СИС и Министерството на външните работи и скоро става признат „експерт по антикомунизма“. А през 1944 г. му е възложено да оглави особено важния отдел на СИС „за борба срещу СССР и международното комунистическо движение“. С назначаването на този пост Ким Филби същевременно става един от заместник-началниците на цялата секретна служба на Великобритания. През 1946 г. той е награден „за особени заслуги“ с Ордена на Британската империя. За личното обаяние на Ким Филби се носели легенди, а неговото стремително издигане по служебната стълбица даде повод на западната преса да твърди, че скоро той може да оглави цялото британско разузнаване.
През 1946 г. Към Филби е командирован в Турция като резидент на СИС под прикритието на първи секретар на Английското посолство. Тази страна бива избрана не случайно. На южните граници на СССР по това време се подготвяли големи шпионски акции и тяхното организиране можело да се възложи само на най-опитно и отговорно лице.
От 1949 да 1951 г. Ким Филби оглавява мисията за връзки на английското разузнаване във Вашингтон, координира работата на СИС с ФБР и ЦРУ. Благодарение на служебното си положение и личните си връзки Ким Филби прониква в сърцето на американските специални служби.
Като разузнавач Ким Филби не е направил нито една погрешна стъпка, но обективните обстоятелства се стекли така, че върху него паднало подозрение. Все пак през 1955 г., когато в английския Парламент започнали дебати по повод изтичането на свръхсекретна информация от висшите управляващи кръгове, министърът на външните работи на Англия Харълд Макмилън публично снел цялото обвинение от Ким Филби. До 1963 г. Ким Филби продължава да работи от името на СИС в качеството на кореспондент на английските вестници в Близкия Изток. През 1963 г. той отпътува от Бейрут за Москва.
Дълъг, забележителен път изминава Ким Филби като разузнавач. През цялото това време той получава огромно количество най-ценна информация от Австрия на Делфус, от Германия на Хитлер, от Испания на Франко, от Втората световна война, а после идват и най-суровите години на „студената война“. И през цялото това време под прикритието на буржоазен журналист, дипломат и разузнавач в неговите гърди бие сърцето на комунист. За забележителни заслуги към съветската държава Ким Филби е награден с ордените „Ленин“, „Червено знаме“ и „Дружба между народите“, с юбилейния медал „За воинска доблест. По случай 100-годишнината от рождението на Владимир Илич Ленин“.
Сега Ким Филби, както винаги, е на своя боен пост. Той е пълен с творческа енергия, работи много. Неговият проницателен, жив ум откликва на всичко, което става по света. Той дълбоко се вълнува от събитията и в чужбина, и у нас, у дома. Той обича острата полемика, хокея и поезията, но най-много своята работа.
През 1977 г. на събрание на чекистите, посветено на 100-годишнината от рождението на Ф. Е. Дзержински, в своето поздравително слово Ким Филби каза: „Ако ми се предостави възможност да определям своето желание, ще кажа, че бих желал да поработя още четиридесет и три години в своя роден колектив, сред своите скъпи колеги и приятели.“
Биографията на Филби, неговият жизнен път поразяват мнозина със своята необикновеност. Принадлежащ по произход към управляващата буржоазна класа, обкръжен от комфорта и благополучието на буржоазното общество, той обявява война на своята класа и отдава своите знания, ум, енергия и целия себе си в служба на революцията. Какво го тласка към тази стъпка?
За вникване в същността на подобни явления е необходимо да се обърнем към историята. Преди повече от сто и тридесет години в „Манифест на Комунистическата партия“ Карл Маркс и Фридрих Енгелс писаха: „В периоди, когато класовата борба се приближава към развръзка, процесът на разложение в господствуващата класа, в цялото старо общество приема такъв бурен, такъв рязък характер, че неголяма, част ст господствуващата класа се отрича от него и се присъединява към революционната класа, към тази класа, на която принадлежи бъдещето.“1