По думите на Херис, пета секция не се справяше добро с тези задачи. МИ-5 оказваше силен натиск върху СИС за подобряване на работата на пета секция и даже заплашваше, че тя сама ще се заеме с тези въпроси. Разбира се, такова разширяване на функциите на МИ-5 можеше да извърши само правителството и някои длъжностни лица бяха готови да поставят този въпрос на най-високо равнище. Поради това СИС се поддаде на натиска на МИ-5 и значително увеличи бюджета на пета секция за финансиране на допълнителен щат. Тъй като по-голямата част ат немските разузнавателни операции срещу Англия се провеждаха от Пиренейския полуостров, главното увеличение на щата — от двама на шест офицери — се предвиждаше за подсекцията, занимаваща се с Испания и Португалия. Херис ми каза, че началникът на пета секция Феликс Каугил търси човек, запознат с Испания, който да оглавих разширената подсекция. Херис ме увери, че ако дам съгласието си, той може да предложи моята кандидатура с големи изгледи за успех.
Реших да приема това предложение, но поисках от Херис няколко дена, за да помисля. Можеше да възникнат някакви пречки. Във всеки случай трябваше добре да обмисля решението си. Пета секция се намираше в Сънт Олбънз — място не идеално, но много по-изгодно от Бюли. Моята нова работа щеше да изисква установяване на лични контакти с други отдели на СИС и с МИ-5. Можеше да се предполага, че към тази работа ще прояви интерес Министерството на външните работи, а да не говорим за военните министерства. Случайно узнах, че архивите на СИС също се намират в Сънт Олбънз, в помещение, съседно на пета секция. Като преценявах отрицателните страни на тази работа, аз бих могъл да отбележа само че тя не във всяко отношение съответствуваше на това, което бих избрал сам. Испания и Португалия се намираха далеч на фланговете на моите действителни интереси, но същото можеше да се каже и за Бюли, и то в много по-голяма степен.
След няколко дена казах на Херис, че ще му бъда благодарен, ако направи своето предложение. Отначало той запозна с него своя шеф Дик Брумън-Уайт, който тогава беше началник на пиренейския отдел на МИ-5. После стана мой близък приятел. Мисля, че официално към пета секция се обърна Дик Уайт, тогава отговорен работник в МИ-5 и едва ли не единственият човек, кой-то имаше поносими лични отношения с Каугил (Дик Улит, Големия Дик, не трябва да бъде смесван с Дик Брумън-Уайт, Малкия Дик. Първият впоследствие стана началник на СИС, а другият член на Парламента от Консервативната партия на Ратъргленски окръг). Не мина много време и сам Каугил ме покани по телефона да се срещна с него.
Междувременно аз вече полагах старание да се измъкна от Бюли. Нарочно изнесох две слаби лекции, след което никой не можеше да твърди, че съм незаменим. Мън прие решението ми да си подам оставката съчувствено, с присъщото му благоразумие. Той ме помоли само да остана, докато си намеря заместник. И тук ми провървя. Оказа се, че е без работа същият Хезлит, който рамо до рамо с капитан III ранг Пий-търз в Брикъндонбъри срещна „немските парашутисти“. Окончателното уреждане на въпроса продължи още две-три седмици. През това време аз посетих Каугил в Маркейт, разположен в отвратително тесния участък на големия северен път. По това време имаше по-малко формалности. Аз не подадох официално молба за постъпване на тази работа и затова Каугил не изрази формално съгласието си да ме приеме. Въпреки това в дълъг разговор още същата вечер той ми разясни какви ще бъдат моите задължения на фона на структурата на СИС като цяло. Тъй като неговите обяснения имаха строго секретен характер, аз ги възприех като формално потвърждение за встъпването ми в длъжност. С други думи, аз вече се смятах за приет.
Глава III
СИС — МРЪСЕН БИЗНЕС ПОД СОЛИДНА ФИРМА
Превеждането, или, по-скоро, преминаването ми от УСО в СИС завърши през септември 1941 г. Една енергична дама, която направи подобна крачка приблизително година по-късно от мене, изрази задоволството си от промяната с думите: „Ако неизбежно трябва да се занимаваш с мръсна работа, по-добре е да вършиш това под солидна фирма.“ Аз бих могъл да изрека същите думи по-рано от нея, ако бях се сетил за това. Неразумно би било да се подценяват способностите на новите хора, които се вливаха в УСО на Бейкър стрийт. При това тези хора преследваха напълно достъпни цели. Напуснали своите уютни кабинети а Сити и Темпл, те внесоха дух на напрегната импровизация, стремеж да внесат безпорядък и финансов хаос по цяла Европа и самите те до един се превърнаха от пазачи на дивеча в бракониери. Да се наблюдава кипежът на идеи из коридорите беше много забавно, но беше много трудно да се измолят от Министерството на авиацията и от Адмиралтейството свободен самолет или корабче. На УСО тепърва му предстоеше да се утвърждава сред прастарите консервативни английски служби.