Октомврийската революция в Русия ознаменува началото на нова епоха в историята на човечеството. За милиони и милиони трудещи се от всички кътчета на Земята тя стана символ на близкото освобождение. Най-големите умове на стария свят горещо я приветствуваха. Но още от първите дни на своето съществуване младата Съветска република се оказа в огнения обръч на чуждата интервенция и на гражданската война. След това настъпиха неколкогодишен отдих, възстановяване на разрушеното стопанство, поставяне на основите на нов живот и отново облаци на хоризонта — фашистката кафява чума плъзна из Европа. Хитлер заграби властта в Германия, Япония нахлу в Китай. Започна формирането на съюза на държавите от оста. Най-вероятната перспектива в развитието на международната обстановка по това време беше разпалването на война — нападение срещу Съветския съюз. Именно през тези години става оформянето на Ким Филби, неговото духовно съзряване.
Английският писател Петрик Сийл, без ни най-малко да ни симпатизира, в своята книга „Дългият път до Москва“, посветена на Ким Филби, характеризира тогавашната обстановка по следния начин:
„Разочаровани от предателската политика на социалдемократите и наплашени от фашизма, левонастроените младежи обърнаха взор към Съветска Русия, която започна все по-силно да пленява тяхното въображение. По времето, когато капиталистическият Запад, изпадна в състояние на най-дълбока икономическа депресия, Русия започна изпълнението на своя първи, наистина херкулесовски петилетен план. В Съветска Русия за всички хора имаше работа, а използуването на нейните ресурси стана държавна политика. В същото време, когато капиталистическите страни бяха в състояние на упадък, икономиката на СССР триумфално се развиваше. Съветският съюз стана привлекателен за мислещите хора на Запад не само заради неговите успехи в областта на икономиката, но и благодарение-на значителните постижения в културното строителство: Русия ценеше своите учени, когато на Запад по същото време те оставаха без работа; съветската преса широко популяризираше не кинозвезди и гангстери, а писатели; където и да се появеше пред съветските хора Максим Горки, него възторжено го приветствуваха, произведенията му се продаваха в милиони екземпляри. Руските филми спечелиха световна известност. Но най-главното се състоеше в това, че Русия не приличаше на никоя, друга нация; за комунистите от тридесетте години, в чиито очи национализмът беше дискредитиран от Първата световна война, Русия стана еталон на ново световно общество.“
Това бяха велики, бурни години на рушене на старото и на изграждане на новото. По това време Максим Горки задаваше въпроса „С кого сте вие, «майстори на културата»?“. И този въпрос се отнасяше до всеки, който мяркаше в силата на доброто и светлината, чиято съвест можеше да се примири с варварството на фашизма, който не се смяташе за ограничен човек.
Ето какво разказва самият Ким Филби за обстановката, в която се формира неговият мироглед:
„Моето решение активно да се боря против реакцията не беше резултат на внезапно покръстване в новата вяра. През 1929 г., когато постъпих в Кембриджкия университет, моят мироглед все още не беше оформен, но още тогава моите симпатии и привързаност бяха на страната на бедните, слабите, унижените, а не на страната на богатите, властниците и надменните. Първите размишления върху политиката ме доведоха при лейбъристите и аз веднага станах член на дружеството на социалистите. Две години редовно посещавах събранията на това дружество, но в дейността му участвувах малко. Четенето на политическа литература постепенно ме доведе до мисълта, че английската Лейбъристка партия е много далеч от талвега на световните леви сили. Но истинският повратен момент в моя мироглед настъпи през 1931 г. — годината на пълна деморализация и поражение на Лейбъристката партия. Колко невероятно безпомощна се оказа тази партия пред силите на реакцията в периода на кризата! А когато избирателите, смятащи се за изпитани в политиката, отстъпиха под натиска на кресливата цинична пропаганда, у мене възникнаха сериозни съмнения в действеността на буржоазната парламентарна демокрация изобщо…
Поражението на лейбъристите през 1931 г. за първи път ме накара сериозно да се замисля над въпроса, накъде отива тази партия. Аз започнах да вземам по-активно участие в дейността на университетското дружество на социалистите и през 1932—1933 г. станах негов касиер. Това ми позволи отблизо да се запозная с левите течения, които се отнасяха критично към Лейбъристката партия. Усиленото четене на класиците на европейския социализъм се редуваше с горещи, понякога много бурни спорове. Това беше бавен и мъчителен процес: преходът от социалдемократическите възгледи към комунистическите за мене трая две години. И едва в последния курс в Кембридж, през лятото на 1933 г., аз отхвърлих всички съмнения. След като се дипломирах, твърде реших да посветя своя живот на делото на комунизма.“