Ким Филби скромно нарича своята книга биографични записки. Но както ще се убеди читателят, „Моята тайна война“ е широко историческо платно, убедително показано и майсторски написано.
Богатият фактически материал на книгата дава възможност на читателя да се запознае със забележителния комунист, чекист разузнавач и обаятелен, сърдечен човек, превърнал се в жива легенда на нашето време.
О. Кедров
ОТ АВТОРА
Като предлаам на съветския читател тази неголяма книга, аз смятам за необходимо да дам някои пояснения.
Доколкото ми е известно, всеки факт, изложен тук, с безспорен. Но разумният читател ще разбере, че аз описвам събития, станали преди двадесет, тридесет или четиридесет години, и че паметта понякога може да изневери. Като имах пред вид това, аз проверих и пре-проверих своите материали и се убедих, че ако и да има в тях дори съвсем незначителни грешки, те не влияят на хода на разказа и не изопачават картината на дейността на английските, американските и другите разузнавателни служби, с които съм имал най-тесни отношения.
Би било полезно, разбира се, ако аз си бях водил дневник за своята дейност, но за това, явно, не би могло и да се помисли. Наличието на такъв компрометиращ материал би ме довело по най-късия път до разобличаване, арест и други извънредно неприятни последствия.
Макар тази книга строго да се придържа към истината, все пак тя не претендира за цялата истина. Всеки, който се надява да намери тук информация за съветското разузнаване, ще бъде разочарован. Няма съмнение, че разузнавателните служби на противника могат да си съставят обща представа за моята дейност като съветски разузнавач. Но има огромно количество информация, която те не знаят, а също така има сфери, където технте опити да се доберат до истината са много съмнителни. Но, не аз, съветският разузнавач, ще снабдявам противика с информация или ще разсейвам неговите мъчителни съмнения, ето защо умишлено почти не споменавам за работата си със своите съветски другари, която продължава вече 46 години.
Това е неприятно, тъй като описанието на моята работа в съветското разузнаване навярно би било най-интересната част от моята история. Но дотогава, докато се води тайната война с непримиримия противник, основните принципи на нашата дейност ще запазват своята първостепенна важност. Първият от тези принципи, грубо казано, гласи: дръж езика си зад зъбите! Възможно е някои от моите най-млади читатели в далечното бъдеще да видят в открита публикация подробно описание на работата на разузнавателната организация, чийто член съм бил аз, но що се отнася до мене, аз твърде се съмнявам, че ще доживея до това време.
Жените на по-голямата част разузнавачи понасят
особен род бреме: те нямат възможност нито да
участвуват в работата на своите мъже, нито
дори да знаят за нея.
На всички тези жени посвещавам тази книга и
особено на моята жена Руф.
Пролог
НА КОСЪМ ОТ СМЪРТТА
Веднъж в самото начало на моята дейност като сътрудник на съветското разузнаване аз за пръв път изпаднах в сериозна опасност и буквално по чудо избягнах смъртта. През април 1937 г. моята резиденция се намираше в Южна Испания, град Севиля. Основната ми задача беше да събирам сведения от първа ръка за всички направления на военната дейност на фашистите. Получената информация бях длъжен, по договореност да предавам лично на съветските другари във Франция или, според случая, в Англия. За срочна връзка имах шифър и няколко секретни адреса извън границите на Испания.
Преди отпътуването ми от Англия ми бе връчена инструкция за ползуването на шифъра, написана на мъничко късче материя, подобна на оризова хартия. Инструкцията обикновено държах в джобчето си за часовник и тъкмо това парченце едва не ме изправи пред дулата на фалангиските винтовки.
След няколкото седмици, прекарани в работа и грижи в Севиля и нейните околности, случайно ми попадна съобщение за предстоящия в следващата неделя бой на бикове в град Кордова. По това време фронтовата линия минаваше на 25 мили източно от Кордова, между Монторо и Андухар, и идеята да гледам бой на бикове в непосредствена близост до фронта, който още не бях посещавал, беше много примамлива. Реших да прекарам края на седмицата в Кордова, като включих и своята програма и неделната корида (бой на бикове). Отидох във военното комендантство на Севиля — капитанията, — за да получа необходимия пропуск, но приветливият майор ми отказа. „За посещение на Кордова не е необходим специален пропуск — каза ми той. — Качвате се на влака и заминавате. Това е всичко.“ В петък аз се настаних в сутрешния влак за Севиля. Оказах се в едно купе заедно с група италиански пехотни офицери. Чувствувайки се, както се казва, винаги на работа, аз ги поканих да обядваме заедно в Кордова, но те учтиво ми отказаха: нямали свободно време, тъй като на другия ден заминавали на фронта и щели да имат твърде много работа в публичните домове. Наех стая в хотел „Дел гран капитан“, обядвах сам, след това излязох на разходка из благоуханните улици на Кордова. След като поскитах из града в състояние на щастлива безгрижност, към полунощ се прибрах и легнах да спя.