Към тях може да бъдат отнесени юношеските ми връзки с лявото движение в Кембридж. Това бе широко известно и за това нямаше смисъл нищо да скривам. В Англия обаче никога не съм встъпвал в комунистическата партия и, разбира се, ще бъде трудно да се докаже след изтеклите 18 години, че съм бил на нелегална работа в Австрия, още повече, че по-голямата част от виенските ми приятели, за съжаление, навярно не са живи. Имаше и една компрометираща фраза в старите материали за това, че ОГПУ изпратило в Испания по време на Гражданската война един млад английски журналист. Но нямаше никакви подробности, по които можеше да се установи личността на този журналист, а в това време много млади хора от Флит стрийт бяха в Испания. Не в моя полза говореше и това, че Бърджис ми помогна да постъпя в разузнаването. Но аз вече реших да заобиколя този факт, като посоча името на една известна дама, която можеше да се счита отговорна за привличането ми в тази служба. Ако тя признае това, всичко ще бъде наред. Ако пък отрича, аз ще настоявам и ще заявя, че не бих назовал името й, ако действително не вярвах, че именно тя ме е привлякла в секретната служба.
Разбира се, може да възникне крайно затруднено положение, ако службата за сигурност установи какви материали съм вземал от архивата, работейки в централния апарат, тъй като това ще докаже, че интересите ми надхвърляха далеч пределите на официалните ми задължения. Единственият възможен аргумент в моя защита, а именно, че страстно се интересувах от службата, няма да е особено убедителен. Между прочем знаех, че книгите с регистрирането на предаваните документи периодично се унищожават, и смятах, че е малко вероятно те да са оцелели след масовото прочистване на ненужни книжа, което се проведе след войната. Имаше и цял ред дела, които аз водех, завършили все неудачно за СИС по така и неустановени причини. Но всеки неуспех все пак можеше да бъде обяснен, без да се разкрива моята истинска роля; при това имаше и две важни дела, които независимо от всички мои старания завършиха не така, както би трябвало. Въпреки че успешните дела не ме оправдаваха напълно, все пак можеха в известна степен да ме освободят от отговорност за неуспеха в другите случаи.
Действително трудната задача се състоеше в това, как да обясня моите отношения с Бърджис. Ние имахме много малко общи интереси, много малко общи приятели и различни вкусове. Главното, което ни свързваше, бяха политическите идеи и именно това трябваше да се постарая по възможност да прикрия. В това отношение в известна степен ми помагаше географията. Когато аз бях в Австрия, Бърджис беше в Кембридж; когато бях в Испания, той беше в Лондон; голяма част от времето на войната той прекара в Лондон, а аз бях във Франция, Хемпшиър и Хартфърдшиър; после заминах за Турция и ние отново се срещнахме само след година във Вашингтон. Затова аз можех да твърдя, че между нас никога не е имало истински близки отношения, че той беше просто интересен, но случаен компаньон. Дори този факт, че се настани в моята квартира във Вашингтон, можеше да се превърне в преимущество: нима съм пък толкова глупав, че да давам известност на своята връзка с Бърджис, ако между нас е имало тайни отношения!
Другата трудност се състоеше в това, как изглеждаше моята кариера. Колкото повече мислех, толкова по-малко ми се нравеше. Тя започваше с известните на всички връзки с левите организации в Кембридж и, възможно е, с известна комунистическа дейност във Виена; след това следваше пълен „разрив“ с моите приятели комунисти, а после твърде бързо завързалата се „дружба“ с нацистите в Лондон и Берлин; след това от всички възможни места аз избрах франкистка Испания, за да направя журналистическа кариера; по-нататък — постъпване в секретната служба с помощта на Бърджис и специализация по антисъветска и антикомунистическа работа; и накрая моята осведоменост за тия действия, които бе-ше набелязано да се предприемат против Маклийн. И неговото бягство. Картината бе ужасна. Стигнах до неизбежното заключение, че нямаше надежда да докажа своята невинност.
Обаче това заключение не ме угнетяваше чак толкова. Основанията за презумцията на моята невинност можеха да бъдат достатъчни за сътрудниците на разузнаването, но те бяха недостатъчни за един юрист. На юриста са му необходими улики. Веригата от косвени улики, които биха могли да бъдат изтъкнати срещу мене, беше дълга, но разглеждайки всяко отделно звено на тази верига, аз предполагах, че може да се разбият всичките поред, а ако всички звена са разбити, какво остава от веригата? Поради това независимо от външните неблагоприятни признаци аз смятах, че имам не съвсем лоши шансове. Следващата задача се състоеше в това, играейки открито, да започна да посявам семената на съмнението навсякъде, където е възможно.