И така, аз останах с двете хиляди фунта в джоба и с черни облаци над главата. Прекарах лятото в търсене на жилище и накрая се устроих в едно селце около Рикмънсуорт. Беше вече ноември месец, когато шефът ми се обади по телефона с молба да намина към него в десет часа сутринта на следващия ден. Пътувах за Лондон в прекрасна зимна утрин, любувайки се на скрежа, с който бяха покрити оградите. Шефът ми обясни, че е започнало официално разследване на обстоятелствата по бягството на Бърджис и Маклийн. Разследването се възглавяваше от кралския съветник Милмо, който по време на войната работеше в МИ-5. Аз бях длъжен да дам показания; шефът изрази надежда, че няма да възразя на това. Споменаването на името на Милмо означаваше, че приближава криза. Познавах Милмо и бях слушал за него. Обикновено МИ-5 викаше този опитен следовател при особено важни случаи. Докато вървяхме с шефа през Сънт Джеймз парк към Лекънфийлд хаус, аз се подготвях за голямото изпитание, като тайно се надявах, че ще издържа на разпитите, базиращи се изключително на тези доказателства, които на мене са ми известни, колкото и трудни да са тези разпити. Но не можех да бъда уверен, че в ръцете на Милмо не са попаднали и нови доказателства, които могат да ме погубят.
С пристигането в Лекънфийлд хаус ме представиха на началника на правния отдел на МИ-5, а след това ме отведоха при Милмо. Той бе снажен мъж с румено кръгло лице. Вляво от него седеше Артър Мартин, спокоен млад човек, един от главните следователи по делото „Маклййн“. В течение на целия разпит той мълчеше и ме наблюдаваше. Когато погледнах през прозореца, той си взе бележка; когато свих палци, той пак си отбеляза. Поздравявайки сухо, Милмо премина на официален тон и ме помоли да се въздържа от пушене, тъй като това е „съдебно разследване“.
Разбира се, това беше глупост. Мина ми през ума да поискам от Милмо официално разрешение за разпит или да заявя, че седалището на МИ-5 не представлява подходящо място за съдебно разследване. Но това нямаше да съответствува на ролята, която бях решил да играя, тоест ролята на бивш сътрудник на СИС, кой-то, също както и самият Милмо, много желае да помог-не за установяване на истината за Бърджис и Маклийн, В продължение почти на три часа аз отговарях на въ-проси или достатъчно деликатно ги парирах, позволявайки си да се поразсърдя само в тези случаи, когато пряко ме обвиняваха. Знаех, че е безполезно да се опитвам да убедя в каквото и да било бившия сътрудник на контраразузнаването Милмо, и затова виждах задачата си единствено в това да не правя признания, които той изискваше като правист.
Аз бях прекалено заинтересована страна в разпита и поради това не мога да изкажа обективно мнение за професионалните достойнства на Милмо. По голямата част от въпросите ми бяха вече познати и отговорите ми, предварително подготвени, му даваха възможност единствено да крещи. В началото на разпита той откри слабото място на своята позиция, обвинявайки ме, че аз съм поверил на Бърджис „лични тайни документи“. Обвинението беше дотолкова абсурдно, че дори не ми се наложи да се преструвам на изненадан. Оказа се, че по време на обиска в квартирата на Бърджис след неговото бягство е намерена моята диплома от Кембридж. Преди много години аз пъхнах този безполезен документ в една книга. Всеки можеше да потвърди пред Милмо че Бърджис беше непоправим в едно нещо: вземаше книги както с разрешение на стопанина, така и без негово знание. Целта на обвинението беше да покаже, че аз съзнателно принизявам близките си отношения с Бърджис. Това бе опит с неподходящи средства и той в значителна степен укрепи моята увереност в изхода на делото.
Обаче Милмо извади поне още два непредвидени коза, които показаха, че веригата от косвени улики против мене беше по-дълга, отколкото аз предполагах. Два дена след като информацията по делото „Волков“ стигна до Лондон беше отбелязано значително увеличаване не на радиообмена по това дело между Лондон и Москва, след което последва аналогично увеличаване на обмена между Москва и Истанбул. Освен това наскоро след съобщението за изтичане на информация от посолството във Вашингтон бе извършен също такъв скок в обема на радиообмена с Москва. Взети в съчетание с други факти, тези два момента бяха изобличаващи. Но за мене в ролята на разпитван те не представляваха проблем. Когато Милмо с гръмовит глас ми предложи да обясня тези съвпадения, аз просто отговорих че не мога да ги обясня.