От самото начало ми се струваше очевидно, че единственото разумно обяснение за нейната смърт е нещастен случай. Мери Блекистън е била сама в къщата. Ключовете й са били в ключалката на задната врата, която е била заключена, а Брент е бил зает с работата си пред къщата. Ако някой беше излязъл оттам, той щеше да го види. А и да блъснеш някого по стълбите… това не е разумен метод за убийство. Как можеш да бъдеш сигурен, че жертвата няма да понесе единствено сериозни наранявания?
Но жителите на Саксби на Ейвън не смятаха така. Бяха сигурни, че става въпрос за убийството. А ситуацията се утежняваше допълнително от онзи скандал между Мери Блекистън и нейния син, който се беше разразил едва преди няколко дни. „Защо не пукнеш, та да мога да си почина малко от тебе?“ Робърт може и да не се е сетил веднага за това, но инцидентът е отговарял напълно на условията, при които е трябвало да бъде отворено писмото на майка му — поне доколкото можем да си представим какви са били те. Смъртта й е била насилствена. Той е бил основният заподозрян за нея.
И той изведнъж е осъзнал всичко това една седмица по-късно, на погребението. Викарият беше така любезен да ми даде текста на словото си, и аз прочетох точните му думи. „И въпреки че днес сме тук, за да скърбим за нейната загуба, нека да си спомним и за онова, което остави след себе си.“ Той ми разказа, че когато е чул това, Робърт е закрил очите си с ръка — и за това има отлична причина. Той не е бил разстроен от чутото. Не, в този момент той си е спомнил точно какво е оставила майка му.
За негов късмет, сър Магнъс и лейди Пай не са били в селото. Били са на почивка, в Южна Франция. Робърт е разполагал с малко време — и незабавно е предприел нещо. Още същата вечер е проникнал с взлом в имението „Пай Хол“, като е влязъл през същата врата, която е повредил Брент, когато са открили тялото. Задачата му е била проста. Трябвало е да открие и да унищожи писмото, преди сър Магнъс да се върне.
Тип отново погледна към Робърт:
— Сигурно ви е вбесявала цялата тази несправедливост. Вие не сте направили нищо лошо! Вината не е била ваша. Но ако някой прочетял това писмо, тайните от детството ви щели да излязат наяве, а това е щяло да попречи на брака.
Сетне той се обърна към Джой, която слушаше всичко това с изражение на пълен потрес.
— Разбирам, че това не е лесно за вас, госпожице Сандърлинг. И никак не ми е приятно да разбивам надеждите ви. Но ако можете да намерите някаква утеха в този факт, мъжът до вас наистина ви обича и е направил всичко това с единствената надежда, че все пак ще може да бъде с вас.
Джой Сандърлинг не отговори. Тип продължи:
— Робърт претърсил къщата, но не е открил нищо. Сър Магнъс е прибрал писмото в своя сейф в кабинета си, заедно с останалите си лични книжа. Сейфът е скрит зад една картина и се отваря с дълга поредица от цифри — която Робърт не е можел да знае. Затова е бил принуден да си тръгне оттам с празни ръце.
Но вече е имал нов проблем: как да обясни влизането с взлом в къщата. Ако не е било взето нищо, сър Магнъс — както и полицията — са щели да заподозрат за наличието на друг молив, а когато писмото излезе наяве, може би са щели да стигнат и до него. Решението се е оказало просто. Той отворил витрината и е взел сребърното съкровище, открито някога в Дингъл Дел. Освен това взел и някои от бижутата на лейди Пай. Така всичко приличало на обикновен обир. Естествено, нито един от тези предмети не е представлявал интерес за него. Той не е можел да си позволи риска да ги продаде. И какво е направил? Хвърлил ги на дъното на езерото — където може би щяха да си останат, скрити от очите на всички, ако късметът не се беше обърнал срещу него. Докато бързал през моравата, той изпуснал една сребърна катарама — а на следващия ден Брент попаднал на нея и я продал на Джони Уайтхед. Това доведе до откриването на останалата част от съкровището, за което пристигнаха полицейски водолази, и до истинската причина за влизането с взлом в къщата.
Писмото останало в сейфа. Сър Магнъс се върнал от Франция. През следващите няколко дни явно са го занимавали други неща — и сигурно не ви е било лесно, Робърт, докато сте очаквали неизбежното обаждане по телефона.
Какво ще направи сър Магнъс? Дали направо ще се обади в полицията или ще ви даде шанс да се оправдаете? В крайна сметка, в четвъртък на следващата седмица, когато жена му заминала за Лондон, той те повикал в имението „Пай Хол“. И така, най-сетне, пристигаме на местопрестъплението.
Сър Магнъс прочел писмото. Трудно е да се прецени със сигурност каква е била реакцията му. Със сигурност е останал потресен. Дали е подозирал Робърт Блекистън за убийството на майка му? Напълно е възможно. Но той е бил разсъдлив — и посвоему предпазлив и неуверен — човек. Познавал е Робърт от много години и не се е страхувал от него. Нима винаги не се е грижил добре за него? При все това, за всеки случай, той намерил стария си армейски револвер и го сложил в чекмеджето на бюрото си, където по-късно ще го открие инспектор Чъб. Това е предохранителна мярка, нищо повече.