Но „Мозайка от убийства“ наистина промени всичко за мен. Вече не живея в Крауч Енд. Вече не работя в издателство. Успях да загубя мнозина от приятелите си. В онази вечер, когато протегнах ръка и отворих разпечатания ръкопис на книгата, аз не подозирах на какво пътешествие се отправям — и, честно казано, сега ми се иска да не го бях започвала. И за всичко беше виновен онзи кучи син Алан Конуей. Той не ми хареса още в деня, когато се запознах с него — колкото и да е странно, защото книгите му винаги са ми допадали. Мен ако питате, няма нищо по-добро от едно добро криминале: с неочакваните обрати, уликите и фалшивите следи, и удовлетворението от финала на книгата, когато всичко ви става ясно по такъв начин, че ви идва да се ритнете отзад, задето не сте се сетили сами от самото начало.
Точно това очаквах, когато започнах да чета тази книга. Но „Мозайка от убийства“ не беше такава. Съвсем не.
Надявам се, че това ще ви бъде достатъчно. За разлика от мен, вие все пак бяхте предупредени.
Мозайка от убийства
Криминален роман
От поредицата Атикус Тип
От Алън Конуей
Алан Конуей е роден в Ипсуич, завършил е училището в Удбридж и университета в Лийдс, с първа специалност английска литература. След дипломирането си завършва и курс по творческо писане в университета в Норич. Работи като учител в продължение на шест години, преди да постигне първия си успех като писател с романа „Атикус Тип започва разследването“ през 1995 година. Книгата се задържа в класацията на най-продаваните заглавия на неделното издание на вестник „Таймс“ в продължение на двадесет и осем седмици и печели наградата за криминален роман на годината „Златен кинжал“, връчвана от асоциацията на писателите-криминалисти. Последвалите романи от поредицата за Атикус Тип са публикувани в тираж от осемнадесет милиона в целия свят и са преведени на тридесет и пет езика. През 2012 година Алан Конуей е удостоен със званието офицер на Ордена на Британската империя за заслугите си към литературата. Разведен, с едно дете, живее във Фрамлингам, графство Съфолк.
„Атикус Тип започва разследването“
„Няма покой за злодеите“
„Атикус Тип се заема със случая“
„Нощен зов“
„Атикус Тип празнува Коледа“
„Грог и цианид“
„Рози за Атикус“
„Атикус Тип пътува в чужбина“
„Всичко, което очаквате от едно британско криминале. Елегантно, интелигентно и непредвидимо.“
„Индипендънт“
„Пази се, Еркюл Поаро! В града е пристигнал друг проницателен дребен чужденец — и ще заеме мястото ти.“
„Дейли Мейл“
„Аз съм голям почитател на Атикус Тип. Той ни връща в златната ера на криминалната литература и ни припомня откъде сме започнали всички.“
Иън Ранкин
„Шерлок Холмс, лорд Питър Уимзи, отец Браун, Филип Марлоу, Поаро… истински великите детективи сигурно се броят на пръстите на едната ръка. Е, заради Атикус Тип може да ви потрябва още един допълнителен пръст!“
„Айриш Индипендънт“
„Една страхотна детективска история има нужда от страхотен детектив — и Атикус Тип заслужава мястото си в техния пантеон.“
„Йоркшир Пост“
„Германия се сдоби с нов посланик по света. А криминалната литература се сдоби с най-великия детектив в историята си.“
„Дер Тагесшпигел“
„Алан Конуей очевидно е духовен наследник на Агата Кристи. Пожелавам му късмет! Тази книга ми достави истинско удоволствие.“
Робърт Харис
„Наполовина грък, наполовина германец — но винаги напълно прав. Името на този човек? Тип, Атикус Тип.“
„Дейли Експрес“
Първа част
Тъга
1
23 юли 1955 година.
Очакваше се погребение.
Двамата гробари — старият Джеф Уийвър и синът му Адам — бяха започнали работа още призори, така че всичко беше готово: гробът беше изкопан точно според размерите на ковчега, а пръстта беше натрупана на спретната купчина отстрани. Църквата „Сейнт Ботолф“ в Саксби на Ейвън изглеждаше по-прекрасна от всякога под лъчите на утринното слънце, блестящи по стъклописите. Беше издигната още през дванадесети век, макар че оттогава насам беше многократно възстановявана, разбира се. Новият гроб беше от източната страна, недалеч от руините на старата абсида, където оставяха тревата да расте висока, а под срутените каменни арки надничаха маргаритки и глухарчета.