— Значи вашият годеник вече не е живеел с майка си? Когато тя е намерила смъртта си?
— Не. Все още живее в същото село, но се е преместил в служебното жилище над автосервиза, където работи. Мисля, че това е била една от причините да постъпи на тази работа — да може да избяга от нея.
Джой сгъна кърпичката и я пъхна в ръкава си.
— Двамата с Робърт се обичаме. Мери Блекистън ясно показа, че според нея не съм достатъчно добра за него, но дори да не беше умряла, това нямаше да ни попречи. Ние ще се оженим. И ще бъдем щастливи един с друг.
— Надявам се да не се разстройвате от тази тема, госпожице Сандърлинг, но бих искал да науча нещо повече за смъртта й.
— Ами, както ви казах, това се е случило в петък, преди две седмици. Тя се качила в голямата къща в имението „Пай Хол“, за да почисти — сър Магнъс и лейди Пай са отсъствали от дома си — и по някакъв начин се е спънала в кабела на прахосмукачката, така че е паднала по стълбите. Брент, който работи в градината, я е видял да лежи на пода и се обадил на лекарката, но вече било късно. Била си счупила врата.
— Информирана ли е полицията за това?
— Да. От участъка в Бат пристигна един полицейски инспектор. Самата аз не съм разговаряла с него, но явно се е отнесъл много сериозно към задачата си. Кабелът на прахосмукачката е бил заплетен в горния край на стълбището. В къщата не е имало никой друг. Всички врати са били заключени. Очевидно става дума за злополука.
— Но въпреки това казвате, че обвиняват Робърт Блекистън за убийството й.
— Просто в селото се говори така, и точно затова трябва да ни помогнете, господин Тип.
Тя си пое дълбоко дъх, преди да продължи:
— Робърт се караше с майка си. Двамата често влизаха в спорове помежду си. Струва ми се, че така и не бяха успели да излязат от сянката на нещастието, надвиснала над тях преди толкова много години, и по някакъв начин и двамата страдаха от това. Е, наскоро са имали особено неприятен скандал пред кръчмата. Чули са ги много хора. Всичко започнало, защото тя искала той да поправи нещо в къщата. Винаги го караше да се занимава с подобни неща и той никога не отказваше. Но този път не му станало приятно, двамата са започнали да се обиждат и той казал нещо, за което съм сигурна, че не го мисли наистина, но всички са го чули, така че няма значение дали наистина е искал да го каже или не. „Защо не пукнеш?“
Тя отново извади кърпичката си.
— Точно това казал. И три дни след това тя наистина беше мъртва.
Момичето замълча. Атикус Тип седеше зад писалището си, с ръце в скута и сериозно изражение. Джеймс Фрейзър беше водил бележки за срещата. Сега стигна до края на някакво изречение и подчерта една дума, няколко пъти. През прозореца бликаше слънчева светлина. Навън, на площад „Чартърхаус“, започваха да излизат служители от околните офиси, за да обядват на чист въздух със сандвичите, които си бяха донесли.
— Не е невъзможно — проговори тихо той, — вашият годеник да е имал сериозен мотив да убие майка си. Аз не го познавам лично и не искам да говоря лошо за него, но все пак не бива да изключваме тази възможност. Вие двамата сте искали да се ожените. А тя е стояла на пътя ви.
— Но тя не стоеше на пътя ни! — възрази Джой Сандърлинг. — Нямахме нужда от нейното разрешение, за да се оженим, а освен това тя не беше богата или нещо подобно. Така или иначе, аз съм съвсем сигурна, че Робърт няма нищо общо с това.
— Защо сте толкова сигурна?
Джой си пое дълбоко дъх. Очевидно не искаше да говори за това, но вече разбираше, че няма друг избор.
— От полицията казаха, че смъртта на госпожа Блекистън е настъпила около девет часа сутринта. Брент се е обадил на доктор Редуинг малко преди десет, а когато тя е пристигнала в къщата, тялото все още не е било изстинало.
Тя замълча, преди да продължи:
— Автосервизът отваря в девет часа — по същото време, по което отваря лекарският кабинет — и аз бях с Робърт до този час. Двамата излязохме заедно от жилището му. Но родителите ми ще умрат на място, ако разберат това, господин Тип, въпреки че сме сгодени. Баща ми беше пожарникар, а сега работи за профсъюза на пожарната. Той е много сериозен човек, с ужасно старомодни разбирания. Освен това и двамата ми родители са склонни да ме покровителстват повече от необходимото, защото са свикнали да се грижат постоянно за Пол. Казах им, че отивам на театър в Бат и ще остана да спя при една приятелка. Но в действителност през цялата нощ бях при Робърт и се разделих с него едва в девет часа сутринта, така че той няма как да е замесен в смъртта на майка си.