— Той ще ме убие, ако го направя — отговори тя.
После необяснимо се усмихна, преди да добави:
— В действителност той вече се опита да ме убие веднъж — след последния ни скандал.
— Шегуваш ли се?!
— Не се тревожи, Джак. Не ми е направил нищо лошо. Само ме плашеше. Но подозира, че става нещо. Всички тези обаждания по телефона, пътуванията до Лондон, писмата… Нали ти казах да не ми пишеш?
— Чете ли ги?
— Не. Но не е глупав. И си говори с пощальона. Всеки път, когато съм получавала писмо от Лондон, адресирано на ръка, той сигурно е разбирал за това. Във всеки случай снощи всичко излезе наяве, докато вечеряхме. Той на практика ме обвини, че се срещам с друг мъж.
— Нали не си му казала за мен?!
— Да не те е страх, че ще те подгони с камшика? Не бих се изненадала особено, ако го направи. Но не, Джак — не съм му казвала нищо за теб.
— Направи ли ти нещо лошо?
— Не — каза тя, като си свали очилата.
Изглеждаше уморена, но по очите й нямаше синини.
— Просто беше неприятно. Когато нещо е свързано с Магнъс, винаги е неприятно.
— Защо не искаш да се разделиш с него?
— Защото нямам пари. Как да ти обясня колко е отмъстителен Магнъс? Тази черта от характера му е голяма колкото Панамския канал. Ако тръгна да се развеждам с него, той ще се въоръжи с цяла армия адвокати. И ще направи така, че да си тръгна от имението само с дрехите на гърба си.
— Аз имам пари.
— Не съм съгласна, скъпи. Със сигурност не са достатъчно.
Това беше самата истина. Дартфорд работеше на финансовия пазар, което в действителност не беше истинска работа. За него това беше по-скоро повърхностно занимание. Инвестираше. Но в последно време не беше имал късмет с инвестициите и силно се надяваше Франсес Пай да не разбере колко близо беше до банкрута. Всъщност не можеше да си позволи да се ожени за нея. Не можеше да си позволи и да избяга с нея. Както бяха тръгнали нещата, почти не можеше да си позволи дори този обяд.
— Как беше в Южна Франция? — попита той, за да смени темата.
Точно там се бяха запознали, на тенискорта.
— Скучно. Щеше да ми бъде много по-приятно, ако и ти беше там.
— Не се съмнявам. Успя ли да поиграеш тенис?
— Всъщност не. Честно казано, нямах търпение да си тръгнем оттам. Към средата на седмицата пристигна едно писмо. Една жена от имението се спънала в някакъв кабел, паднала по стълбите и си счупила врата.
— Господи! Там ли е бил Фреди?
— Не. Беше на гости на едно приятелско семейство, в Хейстингс. Всъщност още е там. Сякаш не му се прибира у дома.
— Разбирам го. Каква беше тази жена?
— Икономката. Казваше се Мери Блекистън. Работеше от години при нас, така че ще бъде почти невъзможно да й намерим заместничка. А и това не беше всичко. Когато най-сетне успяхме да се приберем миналата събота, къщата беше обрана.
— Не думай!
— Нали ти казвам? За всичко е виновен градинарят — или поне така ни казаха от полицията. Беше разбил едно стъкло на задната врата на къщата. Наложило се да го направи, за да може да влезе лекарката.
— Каква лекарка?
— Не се разсейвай, Джак. Лекарката е дошла заради мъртвата жена. Брент, градинарят, я видял през прозореца, паднала на пода. Обадил се на лекарката и двамата разбили прозореца на вратата, за да влязат и да се опитат да й помогнат. Но явно не е имало какво да направят. След това обаче той просто оставил вратата със счупено стъкло. Дори не си направил труда да я закове с дъски. Все едно е изпратил покана на крадците — и крадците са приели поканата, с искрени благодарности.
— Много неща ли са откраднали?
— Не толкова много, не. Магнъс държи повечето от скъпоценностите си в един сейф, който не са успели да отворят. Но са обърнали всичко с главата надолу. Оставили са доста щети след себе си. Отваряли са чекмеджета, разхвърляли са всичко по пода — нали си представяш? Цяла неделя се занимавахме с това, както и вчера.
Тя протегна ръката, в която държеше цигарата си, и Дартфорд побутна един пепелник към нея.
— Бях оставила няколко бижута на нощното си шкафче, така че са ги взели. Трябва да ти кажа, че човек се чувства много неприятно, след като са влизали в спалнята му.
— Не се съмнявам.
— Освен това Магнъс се раздели с безценното си съкровище. Както можеш да си представиш, изобщо не остана доволен от това.