Тип се усмихна. В очите му отново светеше познатият стар блясък.
— Опаковай багажа, Джеймс, и докарай колата. Потегляме веднага.
Трета част
Момиче
1
Атикус Тип така и не се беше научил да шофира. Не упорстваше да бъде старомоден. Информираше се за всички най-нови научни разработки и никога не би се поколебал да се възползва от тях — за лечение на заболяването си например. Но в темпото на прогреса имаше нещо, което го тревожеше — това внезапно нахлуване на машини с всякакви форми и размери във всички сфери на живота. Докато телевизорите, пишещите машини, хладилниците и пералните ставаха все по-повсеместни, докато дори полята се изпълваха с електрически стълбове, понякога той се питаше дали човечеството, което по време на неговия живот вече беше понесло многобройни тежки удари, няма да плати някаква скрита цена за това. В крайна сметка самият нацизъм сам по себе си беше една машина. Затова той не бързаше да стане част от тази нова технологична ера.
И така, когато най-сетне се предаде на неизбежното и се съгласи, че има нужда от личен автомобил, остави всичко в ръцете Джеймс Фрейзър, който излезе и се върна с един просторен „Воксхол Велокс“ с четири врати — и Тип беше принуден да признае, че това беше добър избор: колата беше солидна и надеждна, с достатъчно място за всичко. Фрейзър, естествено, се вълнуваше като малко момче. Колата имаше шестцилиндров двигател. Ускоряваше от място до шестдесет мили в час само за двадесет и две секунди. През зимата парното можеше да се настрои така, че да размразява предното стъкло. Колкото до Тип, той просто се радваше, че колата може да го закара там, където иска, а с външния си вид — в трезво, незабележително сиво — няма да привлече внимание към присъствието му, когато пристигне.
Въпросният автомобил, управляван от Джеймс Фрейзър, спря пред имението „Пай Хол“ след три часа шофиране от Лондон, които бяха изминали, без да спират. На чакълената алея бяха паркирани две полицейски коли. Тип слезе и се протегна, доволен да се измъкне от ограниченото пространство. Очите му обходиха фасадата на сградата, която се отличаваше с великолепие, елегантност и неподражаемо английско излъчване. От пръв поглед можеше да бъде сигурен, че този дом е бил собственост на една и съща фамилия в продължение на много поколения. В тази сграда имаше нещо неизменно, някакво усещане за дълготрайност.
— Ето го Чъб — промърмори Фрейзър.
На входа се появи познатото лице на полицейския инспектор. Фрейзър му се беше обадил по телефона, преди да потеглят, и Чъб очевидно очакваше пристигането им. Беше пълен и жизнерадостен, с мустаци като на Оливър Харди, облечен в костюм, който му беше тесен, и едно от последните произведения на жена си в областта на плетаческото изкуство — този път особено неуместна жилетка в бледомораво. Беше напълнял. Той винаги създаваше това впечатление. Тип веднъж го беше описал като човек, който изглежда така, сякаш току-що се е нахранил, както се полага. Полицейският инспектор енергично се спусна по стълбите пред входа на къщата, като не криеше радостта си да ги види.
— Хер Тип! — възкликна той.
Чъб винаги се обръщаше към него с „хер“, сякаш по някакъв начин искаше да му намекне, че в характера на Тип има някои недостатъци, които се дължат на самия факт, че е роден в Германия. Сякаш искаше да напомни да не забравяме кой беше спечелил войната.
— Много се изненадах, когато се обади. Да не искаш да кажеш, че си имал работа с покойния сър Магнъс?
— Съвсем не, инспекторе — отговори Тип. — Не го познавам и разбрах за смъртта му едва когато отворих вестниците тази сутрин.
— Тогава какво те води насам?
Очите му се насочиха към Джеймс Фрейзър, като че ли го забелязваше за пръв път.
— Едно странно съвпадение.
В действителност Фрейзър често беше чувал детектива да отбелязва, че съвпаденията не съществуват. В „Общ преглед на криминалното разследване“ имаше една глава, в която той изразяваше своето схващане, че всичко в живота следва определени модели и съвпадението просто представлява онзи момент, в който моделът за кратко се показва на повърхността.
— Вчера при мен дойде една млада дама от това село. Тя ми разказа за един смъртен случай в същата тази къща, отпреди две седмици…