— Става дума за икономката Мери Блекистън, нали?
— Да. Младата дама беше разтревожена, че определени хора от селото разпространявали неверни твърдения за случилото се.
— Искаш да кажеш, че според тях старата жена е убита?
Чъб извади един пакет „Плейърс“ — цигарите, които пушеше винаги — и си запали една. Показалецът и средният пръст на дясната му ръка бяха трайно пожълтели, като клавиши на старо пиано.
— Е, няма нужда да се занимаваш с това, хер Тип. Аз лично разследвах случая и мога да те уверя, че е било чисто и просто нещастен инцидент. Жената е чистила с прахосмукачка в горния край на стълбите. Спънала се е в кабела и се е изтърколила надолу по цялото стълбище. А за нещастие подът най-долу е настлан с камъни! Никой не е имал мотив да я убие, а освен това е била заключена в къщата, съвсем сама.
— А какво можеш да ми кажеш за смъртта на сър Магнъс?
— Е, това е съвсем друга бира. Ако искаш, можеш да влезеш и сам да видиш кръвопролитието — защото точно това е думата. Но ако нямаш нищо против, първо ще остана тук да си допуша цигарата, преди да се върна обратно вътре. Доста е гадно.
Той решително пъхна цигарата между устните си и си дръпна от нея.
— Засега го разглеждаме като обир, който се е развил в неприятна посока. Това изглежда най-очевидното заключение.
— Най-очевидните заключения са онези, които се опитвам да избегна.
— Е, ти си имаш свои собствени методи, хер Тип, и аз не мога да твърдя, че те не са доказали ефективността си. Но тук си имаме работа с местен земевладелец, който е живял в това село, откакто се е родил. Рано е да се каже, но не мога да си представя някой да му е имал зъб. Но някой със сигурност е дошъл тук снощи, към осем и половина. Брент, градинарят, го е видял с очите си, докато си е тръгвал от работа. Не успя да ни даде описание, но първото му впечатление е било, че човекът не е от селото.
— Как е разбрал? — попита Фрейзър.
До този момент никой не му беше обърнал внимание и той почувства нужда да напомни за присъствието си.
— Ами нали знаеш как е. По-лесно е да разпознаеш някого, ако вече си го виждал. Дори да не му видиш лицето, все има нещо в силуета или в походката. Брент беше почти сигурен, че човекът му е бил непознат. Освен това имало нещо странно в начина, по който вървял към къщата. Като че ли внимавал да не го видят.
— Смяташ, че този човек е бил крадец? — попита го Тип.
— Къщата вече е обрана веднъж, едва преди няколко дни — отговори Чъб и въздъхна, като че ли му беше досадно да го разказва за пореден път. — След смъртта на икономката се наложило да строшат един прозорец на задната врата, за да влязат. След това е трябвало да сменят стъклото, но не го направили, така че няколко дни по-късно някой е влязъл в къщата. Отмъкнали добро количество антични монети и накити — от римско време, представете си. Може би са решили да се огледат, докато са били вътре. В кабинета на сър Магнъс има един сейф, който вероятно не са успели да отворят, но вече са знаели, че е там, и може би са решили да се върнат, за да направят втори опит. Смятали са, че къщата е празна. Но сър Магнъс ги изненадал — и готово.
— Спомена, че смъртта му е била насилствена?
— Меко казано — отговори Чъб и се подкрепи с още едно силно дръпване от цигарата си, преди да продължи. — В преддверието има една рицарска броня. След малко ще я видите. Към нея има и меч.
Той преглътна тежко.
— Точно това са използвали. Отсекли са му главата.
Тип обмисли тази информация, преди да попита:
— Кой го е намерил?
— Жена му. Била е по магазините в Лондон и се е върнала към девет и петнадесет.
— Явно магазините са затворили по-късно — отбеляза Тип с крива усмивка.
— Е, сигурно е останала да вечеря. Във всеки случай, когато пристигнала, тя видяла една кола да потегля. Не е сигурна за модела, но колата била зелена и тя видяла някои от буквите на регистрационния номер. „ФП“. По една случайност това са нейните собствени инициали. Влязла и го открила в долния край на стълбището — почти на същото място, където е било тялото на икономката миналата седмица. Но не целия. Главата му се е изтърколила по пода и е стигнала до камината. Не ми се вярва да успееш да говориш с нея, поне още известно време. Закараха я в болницата в Бат, където е на успокоителни. Точно тя се е обадила в полицията — чух записа от обаждането. Горката жена почти не можеше да говори от писъци и хлипане. Ако наистина става дума за убийство, можеш да я зачеркнеш от списъка на заподозрените, освен ако не е най-добрата актриса на света.
— Предполагам, че тялото вече не е тук?