— Е, явно не е останал много доволен от този разговор.
— Явно не.
Тип най-сетне стигна до празния плик и писмото до него, за което беше споменал Чъб, оставени точно по средата на бюрото. Нямаше адрес, само име — сър Магнъс Пай — написано на ръка, с черно мастило. Пликът беше грубо разкъсан, за да бъде отворен. Тип извади една носна кърпа и хвана плика с нея. Внимателно разгледа хартията, после го остави обратно на мястото му и също толкова внимателно вдигна писмото, което лежеше до плика. Беше напечатано на пишеща машина и адресирано до сър Магнъс Пай, с дата 28 юли 1955 година — денят на самото убийство. Той прочете писмото:
Мислиш, че ще ти се размине? Това село е било тук преди теб и ще бъде тук след теб и ако си мислиш, че можеш да го съсипеш с твоето застройване и печалби бъркаш, много бъркаш. Пак си помисли, кучи сине, ако искаш да живееш тук. Ако искаш да живееш.
Писмото не беше подписано. Той го остави обратно на писалището, така че и Фрейзър да може да го прочете.
— Който и да го е написал, не знае как се пише „застрояване“ — отбеляза Фрейзър.
— А освен това може да: е маниак със склонност към убийство — добави меко Тип. — Писмото явно е получено вчера. Сър Магнъс е бил убит едва няколко часа, след като е пристигнало — точно както е обещано в писмото.
Той се обърна към полицейския инспектор.
— Предполагам, че това е свързано по някакъв начин с чертежите.
— Точно така — съгласи се Чъб. — Обадих се на тази фирма, „Ларкин Гадуол“. Оказаха се строителни предприемачи от Бат, които явно са сключили някаква сделка със сър Магнъс. Днес следобед ще ходя при тях — можете да дойдете с мен, ако искате.
— Много щедро от твоя страна — кимна Тип.
Той продължаваше да се взира в писмото.
— В това писмо има нещо, което ми се струва малко необичайно — каза той.
— Мисля, че този път съм те изпреварил, Тип — грейна полицейският инспектор, доволен от себе си. — Пликът е надписан на ръка, а самото писмо е напечатано на пишеща машина. Това според мен издава, че изпращачът е искал да скрие самоличността си. Предполагам, че той или тя първо е запечатал писмото, но след това се е сетил, че трябва да го адресира — а пликът вече не е искал да влезе в барабана на пишещата машина. И на мен ми се е случвало, доста често.
— Може би имаш право, инспекторе. Но това не беше необичайното нещо, което ми направи впечатление.
Чъб го зачака да продължи, но Джеймс Фрейзър, който стоеше от другата страна на писалището, веднага разбра, че Тип няма да го направи. И се оказа прав. Тип вече беше насочил вниманието си към камината. Той отново извади писалката от джоба на сакото си и се разрови в пепелта, където откри нещо и внимателно го отдели от останалото. Фрейзър се приближи и видя късче хартия, не много по-голямо от илюстрована картичка от онези, които продаваха заедно с пакетите цигари, почерняло по краищата. Точно тези мигове ценеше в работата си с Тип. На Чъб никога нямаше да му хрумне да огледа камината. Полицейският инспектор щеше да хвърли едно око на стаята, да повика специалисти от лабораторията по криминалистика и да си продължи по пътя. Но тук беше останала следа, която можеше да разкрие цялата истина за случая. Може би на късчето хартия беше останало написано име. Дори няколко букви щяха да бъдат достатъчни за разпознаване на почерка, което да им подскаже кой е бил в тази стая. За съжаление обаче точно в този случай на хартията нямаше нищо — но Тип не изглеждаше обезкуражен от това. Дори напротив.
— Виждаш ли, Фрейзър? — възкликна той. — Хартията е леко обезцветена, сякаш има петно. Освен това си мисля, че се различава поне част от пръстов отпечатък.
— Пръстов отпечатък? — повтори Чъб, като се приближи.
Фрейзър огледа хартията по-отблизо и видя, че Тип имаше право. Петното беше тъмнокафяво на цвят, така че той веднага си помисли за разлято кафе. Но в същото време не виждаше никаква очевидна връзка с разследването. Всеки можеше да е скъсал лист хартия и да го е хвърлил в огъня. Дори самият сър Магнъс.
— Ще го дам на лабораторията, за да го изследват — каза Чъб. — Може да погледнат и писмото. Възможно е да съм прибързал със заключението си за онзи крадец.
Тип кимна и се изправи.
— Трябва да намерим къде да се подслоним — обяви той изведнъж.
— Смяташ да останеш, така ли?
— С твое разрешение, инспекторе.
— Абсолютно. Мисля, че можете да се настаните в „Кралския герб“. Това е кръчмата, която се намира точно до църквата, но според мен имат и стаи за гости. Ако искате хотел, трябва да потърсите в Бат.