— Още малко символика — успокои го приятелят му. — Записът ще ти прозвучи като ангелска музика.
Изведнъж този цирк придоби смисъл и всичко дойде на мястото си. Филипс разопакова обложката — вътре имаше дискета. На нея беше записана не музика, а компютърна програма.
— Докъде стигнахме? — попита той с дрезгав от вълнение глас.
— Докрая — отвърна с широка усмивка Майкълс. — Вътре е всичко!
— Не може да бъде! — погледна го с недоверие Филипс.
— Помниш последния материал, който ми предаде, нали? Оказа се страхотен и реши всички проблеми, свързани с интерпретацията на плътността и нейните граници. В програмата на тази дискета се съдържат всички текущи материали, които си ми подал. В резултат тя е способна да разчете всяка рентгенова снимка на черепа, която вкараш ей там… — Пръстът му се насочи към дъното на кабинета, където имаше масичка с апарат, наподобяващ телевизор. Отдалеч личеше, че става въпрос за прототип, а не за серийно произведена машина. Рамката му беше от стомана, прикрепена с винтчета. В горната й част имаше процеп за дискета, от страничните стени стърчаха снопове кабели. Един от тях беше свързан с печатащо устройство, други чезнеха по посока на квадратен сандък от неръждаема стомана, някъде около метър на метър. Горната му част беше заета от екран за разчитане на рентгенови снимки.
— Не мога да повярвам — прошепна Филипс. Изведнъж го обзе подозрението, че това е някакъв майтап от страна на колегата му.
— И ние се почувствахме така — кимна Майкълс. — Нещата просто съвпаднаха и всичко стана като на кино… — Пристъпи към компютъра и го потупа по горната част: — Усилията ти да решиш проблемите с разпознаването на характерните за дадено заболяване изменения на рентгеновите изображения насочиха усилията на екипа не само към създаването на нов хардуер, но и показаха пътя, по който ще го създадем. Вътре в тази кутия се гуши крайният резултат…
— Кутия като кутия — поклати глава Филипс. — Не изглежда нищо особено, поне външно…
— Външността подвежда — кимна Майкълс. — Но сега трябва да се уверим, че в програмата няма пропуски. За тази цел ще ни трябват стари рентгенови снимки на черепи, с проверени и доказани диагнози. Колкото повече изровиш, толкова по-добре. Ако има проблеми, те най-вероятно ще бъдат свързани с некачествени негативи. В смисъл, че програмата ще определи дадена снимка като нормална, а на практика тя ще съдържа някакви патологически изменения…
— Това е стар проблем на рентгенологията — кимна с въздишка Филипс.
— Мисля, че нашата програма ще успее да го елиминира изцяло. Но това зависи от теб. Като начало ще трябва да включиш машината. Според мен това би могъл да стори дори един доктор на медицинските науки…
— Несъмнено — влезе в тон Филипс. — Но преди това ще ни трябва доктор на инженерните науки, за да я включи в контакта.
— Много добре! — засмя се Майкълс. — Имаш явен напредък с чувството за хумор. След като включим контакта и натиснем копчето за задействане, ще трябва да вкараме дискетата в онзи процеп. Печатащото устройство ще ни уведоми кога да пуснем рентгеновото филмче през лазерния скенер.
— С кой край напред трябва да го вкараме?
— Няма значение. Главното е светлочувствителният слой да бъде обърнат надолу.
— Много добре — потърка ръце Филипс. — Но все още не мога да повярвам, че това нещо действа.
— И аз — призна Майкълс. — Кой преди четири години би дръзнал да мечтае за подобно нещо? Още помня деня, в който ти цъфна в компютърния център и попита дали някой проявява интерес към разчитането на типични рентгенови изменения…
— Извадих късмет, че попаднах на теб — кимна Филипс. — В първия момент те взех за някакво смотано стажантче. Дори не подозирах, че съществува отдел „Изкуствен разум“…
— Късметът играе важна роля при научните открития — съгласи се Майкълс. — Но само той не стига. Трябва много, много работа. Точно това те чака в момента. Не забравяй, че колкото повече черепни снимки вкараш в програмата, толкова по-добра ще бъде тя. По този начин не само ще я прочистим от евентуални вируси, но и ще я направим юристическа.
— Я говори човешки! — сбърчи нос Филипс. — Какво по дяволите означава „юристическа“?
— Не ти харесва терминологията, която използват цял куп от колегите ти медици? — засмя се Майкълс. — За пръв път чувам доктор да се оплаква от сложни и неразбираеми думи! Юристическа е програмата, която има способността да се самодопълва с нови научни сведения.
— Искаш да кажеш, че това нещо ще става все по-умно?
— Позна — кимна Майкълс и тръгна към вратата. — Но това зависи от теб. Помни, че същата техника ще се прилага и към другите области на рентгенологията. Затова в свободното си време (ако изобщо намериш такова) спокойно можеш да й пуснеш някоя и друга церебрална ангиограма. След това отново ще поговорим…