— Разполагам с много малко време — започна той. — Моля ви, бъдете пределно кратки.
— Разследвам убийство — рече Олс. — Марлоу ми е помощник. Моите дела може би не са толкова важни, колкото вашите, но ми запълват деня, та не ми остава време да обикалям баровете. Кармен Стърнуд вероятно е свидетел на убийството и искам да я разпитам.
— Съжалявам, лейтенант… Олс, нали? Мис Стърнуд е изписана.
— Кой се подписа за попечител?
— Тя самата, мистър Марлоу.
Лицето на Бонсентир изразяваше доволство. Подпираше брадичката си с върховете на пръстите.
— Тя няма вече проблеми.
— А мисис Суейзи? — попитах аз. — Тогава ще говорим с нея.
— Мисис Суейзи също е изписана — отговори Бонсентир. — Имаме много добри резултати и връщаме пациентите към живота им на нормални здрави хора.
— Изобщо не се съмнявам в това — каза Олс.
— И мисис Суейзи ли изписахте на нейна отговорност?
— Разбира се. Тя е възрастен човек и душевното й здраве е напълно възстановено.
— Ще се наложи да пообиколим малко — обади се Олс.
— Без заповед? — попита Бонсентир.
— Хайде пък сега — рече Олс.
Телефонът иззвъня. Бонсентир вдигна слушалката и започна да говори. По едно време замълча и погледна Олс.
— За вас е, лейтенант.
Подаде му слушалката с благодушно изражение. Олс я пое и се заслуша. На лицето му не трепваше нито мускул.
— Добре — рече той след миг. Затвори телефона.
— Доволен ли сте, лейтенант? — попита Бонсентир.
Олс се направи, че не го забелязва.
— Да вървим, Марлоу. Отиваме си.
Вдигнах вежди.
— Просто така?
— Просто така — рече той и се обърна към Бонсентир. — Разполагате с тежка артилерия, но това не значи, че сме приключили.
Мъжът от другата страна на бюрото леко кимна на връхчетата на, пръстите си.
— Рейс — обърна се той към хубавеца, — изпрати господата.
Мускулестият красавец пристъпи и улови Олс за ръката.
— Хайде, по-живо — подкани го той.
Някак небрежно Олс го перна през адамовата ябълка с кос удар. Почти разсеяно го сграбчи за дясната ръка, със свободната си ръка подпря мишницата му и така го халоса, че онзи отхвръкна право в камината.
— Знаем пътя — рече Олс и напусна стаята.
Приятелски се усмихнах на Бонсентир и последвах Олс.
14
Тагърт Уайлд, областният прокурор, за когото някога бях работил, бе възпълен, с бистри сини очи, които успяваха да изразят едновременно дружелюбност и безразличие. Семейството му отдавна се бе заселило в Лос Анжелис и той от доста време заемаше този пост. Двамата с Олс седяхме в кабинета му и изчаквахме Уайлд да запали тънката си белезникава пура и най-сетне да подпре удобно крака на изтегленото най-долно чекмедже на масивното дъбово писалище. По стените на кабинета висяха портрети на сериозни мъже в костюми, навярно предшественици на Уайлд на този пост, а може би и негови роднини.
— Не твърдя, че Бонсентир е недосегаем — обърна се Уайлд към Олс. — Има си начини да се реши този проблем. Това съвсем не значи, че можеш да нахълтваш по всяко време в клиниката и да го дърпаш за опашката. На теб ли да ти обяснявам.
— Излишно е, разбира се. Но това съвсем не означава, че трябва да ми харесва.
— Не трябва, естествено — рече Уайлд. — По дяволите, Бърни, на мен също никак не ми харесва. Град като този представлява гигантска отворена система и няма ти да ме учиш как да я управлявам.
— И кой е дойната крава? — попитах. Уайлд поклати глава.
— Ти по-добре знаеш — каза той. — И не е никак просто.
— Какво ти е известно за Рандолф Симпсън? Лицето на Уайлд застина.
— Какво те интересува?
— Мисис Суейзи, която, както разбрахме, е изписана, ми каза, че Кармен е при него — подхванах аз. — Вивиан спомена, че го познава. Направих си труда да отида дотам, но не ме пуснаха. Пред когото и да спомена името му, отвръща ми с твоята каменна физиономия.
Уайлд извади пурата, огледа замислено връхчето й и отново я пъхна в устата си. Подпря тила си с преплетени пръсти, вдигна лице към тавана и застина в тази поза, килнал стола си назад, кръстосал крака върху чекмеджето. От време на време се полюшваше.
— Рандолф Симпсън е покровителят на Бонсентир — промърмори Уайлд най-накрая.
— Известно ми е. Живее в нещо като крепост горе сред възвишенията Санта Моника.
Уайлд кимна бавно, с поглед, все така забит в тавана.