— Ей така, обръщаш се и да те няма. И без това си имаме доста работа в тая жега.
— Чудя се как така още не сте фалирали.
Завъртях се на пета и с решителна крачка напуснах кантората. На отсрещния тротоар видях бръснарница, а до нея дрогерия. През витрината зърнах да проблясва машина за газирани напитки. Прекосих улицата и влязох вътре. В единия край на мраморния плот наистина бе инсталирана голяма машина за газирани напитки с няколко кранчета за сокове. Вентилаторът на тавана бавно се въртеше и резултатът беше почти незабележим. Продавачът стоеше близо до машината със скръстени ръце и поглед, зареян към улицата. Нисък и сух, той бе с почти плешива глава и само няколко кичура коса бяха полепнали по темето му. Поръчах си един лимонов сок със сода и малко джин. Мъжът размеси напитките във висока чаша и я постави пред мен върху малка хартиена подложка. Побутна към мен и кутия със сламки, оттегли се до стената и отново се загледа навън. Виждах от мястото си вратата на „Невил Риълти Тръст“.
— Нови хора в града — кимнах аз към витрината отсреща.
Продавачът кимна.
— Върви ли?
Продавачът кимна отново.
— Научих, че купували водни права в околността.
Най-сетне продавачът се разприказва:
— Ъхъ.
— Посещават ли ви често?
— Не.
— А знаете ли кой е собственикът?
— Не.
— Не сте от най-разговорливите — отбелязах аз.
— Ъхъ. Не се налага. Такива като вас пристигат от градовете и говорят за всички.
— Значи доста хора ви наобикалят.
— Откакто започна правителственият проект.
— И все от Лос Анжелис ли?
— Предполагам.
По улицата мина черен буик и спря на паркинга до кантората. Номерът съвпадаше. Отпред слязоха двама мъже, единият се извърна и задържа задната врата. Успях да зърна само летния му костюм и гигантските му размери. Реших, че ще е подходящ партньор за дебеланата от кантората. Изпита известно затруднение, додето се измъкне от колата, и когато най-накрая успя, спря да избърше лицето си с голяма бяла кърпа и едва тогава се отправи към вратата на кантората.
— Кой е тоя дебелият? — попитах аз.
— Не го познавам — отвърна продавачът. — Ще пиете ли още едно?
Отказах. Той грабна чашата, изми я на малкия умивалник отзад, обърна я на рафта пред себе си и отново замълчахме.
Дълго време улицата остана пуста. Станах и си платих питието.
— Другаде ще ида да потърся тишина и спокойствие — рекох на излизане. Върнах се отново в „Странноприемницата край реката“.
20
Едва след полунощ захладня и аз си легнах. Към девет на следващата сутрин окъпан, обръснат, закусил, пътувах с колата към Лос Анжелис. Като изключим зелените ивици покрай река Невил, земята наоколо бе кафява и суха под жарките лъчи на слънцето.
Веднага щом влязох в кантората, се обадих на Олс и му продиктувах номерата на камиончето и сивата лимузина, които видях паркирани пред „Невил Риълти Тръст“. Сетне слязох в кафенето, купих си сандвич с шунка и кафе и бързо се върнах горе, за да чакам Олс да позвъни. Камиончето беше собственост на фирмата, а лимузината — на корпорацията „Ранчо Спрингс Дивелъпмънт“ в Ранчо Спрингс, Калифорния.
— Нещо друго? — попита Олс.
— Кажи ми как според теб всичко това се връзва с Кармен Стърнуд?
— Бъди така добър сам да си отговориш. Отидох в града, за да прегледам документите, които съгласно законодателството на щата Калифорния всяка новорегистрирана фирма или компания трябваше да представи. Докато смеля всички юридически формулировки на подобен род писания, мина повече от час и половина. В крайна сметка обаче стана ясно, че „Невил Риълти Тръст“ и корпорацията са напълно законни съгласно изискванията на щата Калифорния. Научих също така, че член на управителния съвет на корпорацията е Клод Бонсентир.
Оттам се отбих в градската библиотека, където също прекарах няколко часа в читалнята за периодика. Прелистих всичко, свързано с правителствения проект за Невил Вали. От пространните словоизлияния научих, че проектът е част от опитите на федералното правителство да направи обитаеми земите на запад и югозапад. Според плана за Невил Вали водата от реката щеше да се използва за напояване и цялата долина щеше да се превърне в богат селскостопански район. Никой не споменаваше нищо за „Невил Риълти Тръст“.
Докато карах обратно към Холивуд, премислих всичко отново. Дали наистина фирмата купуваше водни права от името на правителството? Или пък се готвеха по-късно да ги препродадат на правителството на далеч по-високи цени? А какво търсеше добрият всемогъщ доктор в управителния съвет на корпорацията „Ранчо Спрингс Дивелъпмънт“? И откъде-накъде служители на „Невил Риълти Тръст“ ще дойдат чак в Холивуд да ми наливат акъл в главата?