Вивиан погледна Еди, след това отново към мен.
— Той е прав, мила — обади се Марс. Гласът му беше безизразен и студен, почти нечовешки.
Тя отново ни изгледа поред и ето, че заплака.
— Погледнете ме. Само ме погледнете. — Сега вече тя се разрида, но силната болка я принуди да се овладее. Без да продума, Марс прекоси стаята и обгърна раменете й. Вивиан не помръдна. — Опитах се да се свържа с теб — взе да обяснява тя. Правеше отчаяно усилие да овладее гласа си. — Не те намерих. И затова тръгнах сама, а после дойдох при Еди.
— Излишно е да ми обясняваш — рекох аз. Марс не откъсваше очи от лицето ми. Според мен нищо от онова, което се говореше, не достигаше до съзнанието му. Очите му бяха ледени.
— Какво ще правим сега, храбрецо?
— Все нещо ще измисля. Предлагаш да помогнеш ли?
— Само засега — рече той. Имах чувството, че мисълта му се е отплеснала в друга посока. — Което съвсем не означава, че сме приятели, храбрецо. Просто в момента имаме общи интереси.
— Какво смятате да правите? — попита Вивиан.
— Все нещо ще измисля.
— Ти не се безпокой, мила, двама от моите хора ще те изпратят. Ние с Марлоу трябва да си поговорим.
— И да чакам вие да решавате вместо мен? — рече Вивиан.
— Да не би да имаш по-добра идея? — намесих се аз.
Лицето й помръкна, сякаш всеки миг щеше да заплаче отново. Но не заплака.
— По дяволите, жените открай време ги затварят вкъщи. Да чакат, да се надяват, докато мъжете „измислят нещо“. Май ще взема да се напия.
— Моите момчета ще останат у вас — рече Марс. — Нищо страшно няма да ти се случи.
— Ти пък откъде си толкова сигурен, по дяволите? — троснато рече Вивиан и излезе от стаята.
Миг по-късно се появи Блонди.
— Вземете кола и я закарайте у тях. Оставате там.
Блонди я последва.
Клубът потъна в тишина — тишината, така типична за нощните заведения денем. Марс бръкна в някакво чекмедже, извади един колт калибър 45 с къса цев и го постави на бюрото. До него тупна кутия с куршуми.
— Нещо да кажеш? — попита той. Настаних се срещу него и кръстосал крака, взех нервно да помръдвам стъпало.
— Според мен Кармен случайно е попаднала в тази каша — рекох аз. — Проблемът е в онова, което става между Невил Вали и Ранчо Спрингс. Неизвестно кой изкупува водни права в Невил Вали при действащ вече правителствен проект за напояване в района. В същото време в Ранчо Спрингс, по-точно в пустинята на изток от Пасадина, се изкупуват земи, в които няма капка вода.
— Да имаш някаква представа кой може да е?
— Ще стигнем и до него. Според мен замисълът предвижда водата на Невил Вали да се отклони към Ранчо Спрингс и да се натрупат пари от продажбата на плодородни парцели, купени на нищожна цена.
— Но това са цели двеста мили — обади се Марс.
— Точно така. Прочетох туй-онуй. Напоителната система на Лос Анжелис, която започва от Оуенс Вали, е точно толкова дълга.
— Значи купуват евтина земя, облагородяват я с крадена вода и печалбата им е в кърпа вързана.
— Според мен Бонсентир е в играта. Симпсън също. Подобна далавера иска маса пари. Сигурно са подкупили правителствените служители, които осъществяват проекта в Невил Вали, а в Ранчо Спрингс законът е в ръцете им. Онзи ден техните ченгета ме прогониха от там.
— Хората се държат доста недружелюбно с теб — отбеляза Марс.
— Свикнал съм. Тъкмо са си опекли работата и ето, че се появявам аз, хрътката Марлоу, уж търся Кармен Стърнуд. Всички умират от страх да не разбутам нещо от сделката за Невил Вали.
— Защо просто не те очистят? — Марс извади копринената кърпичка от горния джоб на сакото, оправи гънките й и отново я върна на мястото й.
— Решиха на първо време да ме сплашат. Едно убийство ще привлече вниманието.
— Защо не върнат тогава Кармен? Ти разправяше, че е при Симпсън.
— И на мен ми е трудно да разбера. Може би причината е извратеният вкус на Симпсън. Толкова е богат, че едва ли разсъждава като мен и теб, Еди.
— А е и смахнат — додаде Марс.
— И то много. Него всички го пазят, а той толкова се е самозабравил, че не мисли за последствията.
— Никой не му дава право да бие моята мацка — рече Марс.
Нямах намерение да обсъждаме този въпрос. Направих се, че не го чувам.
— Само убийството не се връзва. И навярно защото е случайно съвпадение.
— Говориш за оная накълцаната, нали?
— Точно така. Намериха телефона на Стърнуд в чантата й.
— Вестниците писаха, но без да споменават имена.
— Стърнудови също имат достатъчно връзки — обадих се аз.
— Мислиш ли, че Кармен е дала този телефон?
— Откъде да знам. Това убийство ми е много мътно. Още повече обърква нещата.