— Такава сладка работа. Никога няма да ти позволят да им попречиш.
— Прав си.
— От такава далавера ще капнат петдесет, ако не и сто милиона.
— Като нищо.
— Ще те пречукат и окото им няма да мигне. На тяхно място така бих направил.
— Не че не се опитаха — рекох аз. — Навремето и на теб не ти издържаха нервите.
Марс замислено поклати глава.
— Ти си ми най-малката грижа, храбрецо. Но за да се откажат да тормозят Вивиан, ще трябва да им дръпнем килимчето изпод краката.
— Май така ще стане — съгласих се аз. — Освен това трябва да намерим и Кармен.
— Малката мръсница. Ако я очистиш, голяма услуга ще направиш на сестра й.
— За друго съм нает.
— А ако ти платим, за да забравиш за какво си нает?
— Говориш глупости, Еди.
— Знам какво говоря. Глупакът си ти, храбрецо, но поне си твърдоглав, признавам. Значи ще търсим и Кармен.
Кимнах. Аз и Еди Марс. Съдружници. Приятели. Двама умници с обща цел. Марс и Марлоу. Марлоу и Марс. Колко хубаво прозвуча. Прииска ми се да си отида и да се натряскам.
Което и направих.
25
Седях в кантората без сако и без връзка, отпивах ръжено уиски от водната чаша и тъкмо се колебаех дали да си сипя още едно, или да си поръчам обяд, в стаята влезе Бърни Олс.
— Аперитивче, а?
— Именно — рекох. — Разполагам се удобно, обръщам едно-две и си преговарям деня. Много ободрява.
— Какво ще кажеш за едно посещение в моргата?
— Нищо по-хубаво.
Движението по улиците бе натоварено и Олс не спря сирената по целия път.
— Трупът да не е нервен?
— Какъв е смисълът да си полицай, ако не използваш сирената — обясни Олс. — Това ни е кярът от цялата работа.
В моргата бе хладно и мрачно — нищо по-приятно в толкова горещ ден! Стъпките ни отекваха в коридора, докато следвахме служителя покрай безкрайната редица метални чекмеджета. Той ни показа тяло на възрастна жена с побеляла коса и странно изметната глава. Познах я. Трябва да бе намерила своя дом.
— Мисис Суейзи — обадих се аз.
— Съвпада с твоето описание — рече Олс.
— Счупен врат?
— Съдебният лекар още не я е видял. Но изглежда това е причината.
— Къде я намерихте?
— Край брега, близо до шосето.
— Мислиш ли, че може да са я убили другаде и после да са я захвърлили там?
— Още не знаем дали е убийство. Може и да е паднала.
— Я стига, Бърни — рекох аз. — Достатъчно време си бил полицай, за да се правиш на наивен. Беше пациентка в „Рестхевън“, свидетелка на изчезването на Кармен Стърнуд и щом поискахме да я разпитаме, тя изчезна. Втори труп по случая Стърнуд.
— Точно така. Но както вече спомена, отдавна съм в полицията и затова предпочитам да чуя първо какво ще каже съдебният лекар.
— А клиниката?
— Какво клиниката? Бонсентир е чист като паста за зъби. И ние не разполагаме с никакви доказателства за противното. Двама души, за които той твърди, че са изписани, създават проблеми, но и това не е сигурно. Смяташ ли, че имаме достатъчно основание да го задържим?
— Чист… вятър!
— Това си го знаем само ние с теб. В състояние ли си да убедиш областния прокурор? Ами съдията? Ами заседателите? Знаеш отговорите на тия въпроси, Марлоу.
— Да я прибирам ли? — попита служителят. Олс кимна. Чекмеджето се плъзна плавно по добре смазаните релси.
Ние с Олс излязохме навън, където животът все още продължаваше, а слънцето на небосклона бе с цвета на стара медна монета в този късен следобед.
Движението бе понамаляло, Олс изключи сирената и се вляхме в потока коли, насочил се към Холивуд.
— Мога да ти предложа и още нещо, над което да помислиш, Марлоу.
Дръпнал шапка над очите си, за да не ми блести залязващото слънце, се бях излегнал на седалката и се чувствах стар като света.
— Кажи — подканих го аз.
— Лола Монфорте — рече Олс. — Насеченият труп, който намерихме в каньона.
— Слушам те.
— Нали ти казах, че е била актриса, намерихме агента й. Разправя, че здравата го била загазила с пиячката и мъжете.
— И само това ли?
— Прекарала е известно време в „Рестхевън“, да й попритегнат бурмите.
Не помръдвах под шапката. И двамата замълчахме. На разклонението за Холивуд Олс отби вляво.
— Според нас тук отново е налице връзка със случая Стърнуд — рече Олс. — Сближават се, откриват, че имат общи вкусове. „Щом излезеш оттук, обади ми се“, ето как телефонът се появява на кибрита.
— Предполагам, нея също са я изписали излекувана — рекох аз.
— Познай де!
— Нямаш намерение да прибереш Бонсентир, така ли?
— Честно да ти кажа, надяваме се ти да ни помогнеш, Марлоу.
Ледена буца заседна в стомаха ми. Къде ли беше Кармен?