От областната прокуратура на Сан Бернардино пристигнаха две цивилни ченгета и човек от техническата служба. Срещнахме се пред входа на шахтата и докато оня от техническата служба правеше оглед на тунела, ченгетата ни разпитаха. Дадох им триона и скалпела, смъмриха ме, че съм пипал веществените доказателства, и аз се съгласих, че имат право. Да бях ги оставил вътре, та някой друг да ги вземе. На което ми отвърнаха, че нямали нужда някакъв си умник от Лос Анжелис да се грижи за веществените доказателства, а аз пък ги успокоих, че е без значение откъде е този умник, щом като се е появил в крайна сметка. Добре ни вървеше приказката. Единият от полицаите, едроват, светлокос, с луничаво лице и насмешливи очи, приличаше на човек, който не възразява срещу някое и друго питие от време на време.
— Ще съгласувате ли действията си с полицията в Ранчо Спрингс? — попитах аз.
Човекът се ухили и погледна партньора си, сух мургав полицай на име Ернандез.
— Ще се координираме ли със Сесил, Мани?
Мургавият поклати глава. Ясно бе, че не знае какво да каже, и русокосият на драго сърце го замести.
— Мани казва не — рече той. — Не че ми го каза, но се сещам какво си мисли: тоя Сесил е такова лайно, та неправилно паркиране не координираме с него, камо ли убийство.
— Нямам възражения.
Взеха показанията ни, погледнаха разсеяно, когато споменах името на Рандолф Симпсън, и поискаха да сме на разположение. Полицаите си поеха към Сан Бернардино, а ние към града.
— Отваряй си очите на четири — заръчах аз на Полин. — Тая работа е много по-дебела, отколкото можем да си представим.
— Прекалено много хора знаят колко съм осведомена, за да бъда в опасност. Съвсем излишно ще бъде да ме убиват. Пък и областната прокуратура на Сан Бернардино е предупредена.
— Така си е, но тия хора пред нищо няма да се спрат. А ти си беззащитна.
От бюрото си тя извади допотопен колт от времето на първите заселници и го тупна отгоре.
— Не съвсем.
Почти през целия път до Лос Анжелис късното следобедно слънце грееше в очите ми. На север възвишенията бяха голи и безжизнени. Докато прекосявах Пасадина, долу вдясно дълго време виждах Роуз Боул. Пред мен, покрита със зеленина, разделена на правилни парцели, се простираше долината Сан Фернандо. Бях повече от сигурен, че Симпсън е убил Лола Монфорте. Не беше ясно точно как ще се докаже, но бях уверен. Същото усещане ме караше да мисля, че Лола Монфорте е прекарала известно време в „Рестхевън“, след което са я препратили на Симпсън, а когато му е омръзнала, е дошъл редът на Кармен Стърнуд. Надявах се още да не му е дотегнала. Известно ми бе, че Симпсън и Бонсентир са съдружници в сделката с водните права в Невил Вали. Това е то, Марлоу суперченгето. Знае всичко, а няма доказателства.
Завих по Норт Фигероа Стрийт, минах през Хайланд Парк и Елижан Парк и излязох на Сънсет, откъдето поех на запад покрай павилиончета за хамбургери, розови будки, които предлагаха хот-дог, и погребални бюра, наподобяващи мисионерски черкви, кукленски ресторантчета, прилични на гръцки храмове или провинциални френски странноприемници. Тук-там изникваше скромна, измазана с гипс къщичка или простичко сглобяемо бунгало с просторни веранди отпред, които ми напомняха, че сред бутафорията все пак живеят хора, не много наистина, но достатъчно, за да напомнят, че някога и Лос Анжелис е бил приятно и спокойно местенце, огряно от слънцето.
В Холивуд стигнах късно, така че не ми оставаше нищо друго, освен да се прибера вкъщи и преди да заспя, да обмисля всички онези неща, които не можех да докажа. Това и направих.
29
Цяла нощ сънувах окървавени стени и сутринта се събудих с усещането, че не съм мигнал. Сумракът навън можеше да те заблуди, че утрото още не е настъпило. Към горещината се бе прибавило и смазващото напрежение на предстояща буря. Отворих прозореца, огледах се и над главата ми проехтя първата гръмотевица. На север светкавици една след друга прорязваха небосклона и сякаш само хълмовете все още задържаха дъжда, който се лееше отвъд в долината Сан Фернандо. Нова ярка светкавица, този път много по-близо, почти мигновено последвана от гръмовен тътен.
Отидох в кухнята да си направя кафе и тъкмо пълнех филтъра, когато дъждът се стовари като ураган. Запътих се да затворя прозореца, но пороят се лееше като отвесна стена и нямаше опасност да влезе вътре. Долу на Франклин Авеню струите отскачаха от горещия паваж и се смесваха с изпаренията. Тук-там се бяха образували локви и неколцината минувачи тичаха да намерят прикритие, заслонили глави с вестници и чанти. Листата на дърветата блестяха, окъпани от дъжда, който се изливаше от облаците, надвиснали току над покривите. Не виждах хълмовете. Небето бе снишено и само светкавиците успяваха да разцепят плътната водна пелена.