— Никакъв звук, иначе с теб е свършено — изсъсках аз.
Дръпнах дулото от устата на Симпсън, свалих пеньоара и преди да накарам Кармен да го облече, да закопчае двете копчета, които така и не свършиха никаква работа, пъхнах пистолета под мишница. Увих около кръста й колана на дрехата и го завързах. После отново извадих пистолета, метнах завивките върху главата на Симпсън, сграбчих Кармен през кръста и я поведох навън. Когато затворих вратата, чух приглушения крясък на Симпсън изпод одеялата. Пет крачки по-нататък вече не го чувах.
— Къде отиваме? — попита Кармен. Не изглеждаше уплашена, по-скоро развълнувана. Изкривените й устни откриваха двата реда ситни бели зъби. Бяха остри, неестествено бели.
— У дома — отсякох аз.
Качихме се по стълбата до палубата, държах оръжието с дясната ръка, а с лявата стисках Кармен. Горе бе само момчето с моряшкия костюм, което се взираше към брега.
Изшътках на Кармен.
Тя тутакси се изкиска, запищя с все сила и острите й зъбки блеснаха под бледите лъчи на луната. Момчето се обърна и ръката му се стрелна към кобура, препасан над униформата. Натиснах спусъка, момчето залитна, потърси опора в перилата и се преметна. Някъде долу се отвориха врати, по стълбата прозвуча тропот. Дръпнах Кармен към себе си и отново прибрах пистолета. Чух как капакът на палубата се отвори и някой извика:
— Ето ги там, до перилата.
Стегнах хватката около кръста на Кармен, вдигнах я и я прехвърлих през перилата. Тя изпищя пронизително и миг по-късно скочихме. При първия досег с водата изпитах болка, потънах три-четири метра, преди да успея да се обърна и да поема нагоре. Подгизналите ми дрехи теглеха надолу, а тежестта под мишницата ми вече съвсем не ми действаше успокояващо. Тази вечер дробовете ми вече бяха пострадали веднъж и яростно се противяха на новото изпитание, на което ги подлагах. Тъкмо когато започна да ме сковава панически страх, че няма да стигна повърхността, изплувах сред катраненочерните води и се огледах за Кармен. Забелязах я на около шест метра да пляска с ръце. Заплувах към нея и в този момент от кораба някой запали прожектор. Трябва да беше от ония с многото батерии, тъй като лъчът беше силен, с голям диаметър. Стигнах до Кармен, която се кискаше, плачеше и в същото време плюеше погълнатата вода. Лъчът мина над главите ни и тъкмо преди да се върне обратно, Блонди, доплавал със скифа, вече посягаше към Кармен. Светлината ни засече, близо до лодката изплющя куршум, а някъде от юг в тъмнината проехтяха изстрели, забарабаниха по корпуса на кораба, прожекторът изгасна и някой извика: „Залегни!“ В следващия миг Кармен бе в лодката, последвах я, прехвърлих се през планшира с последни сили, а Блонди вече мълчаливо гребеше по посока на стрелбата.
— Не съм и подозирал, че някога ще се зарадвам да те видя — рекох.
— Влизам ти в положението.
34
— Не искам да си ходя вкъщи — каза Кармен. Увита в одеяло, тя седеше в каюткомпанията на кораба, нает от Марс. В сивия здрач на утрото се носехме към кея. Корабът на Симпсън бе с далеч по-голям обем и затова не можеше да ни последва толкова бързо. С максимална скорост той се носеше на север покрай носа.
Свалил бях сакото си, но всичко по мен бе подгизнало, докато Марс изглеждаше свеж и спокоен.
— Жалко, че не ме послуша — рече той. — Трябваше да ги довършим.
— Грешиш, Еди. Симпсън навсякъде влачи поне един взвод охрана. Щяха да те пометат.
— И моите момчета не падат по-долу, храбрецо.
— Дойдохме за Кармен. И си я получихме.
— Не искам да си ходя вкъщи — отново изхленчи Кармен.
— Нещата няма да свършат дотук, храбрецо.
— Известно ми е — рекох. — Ще ни обвинят в нахлуване в чужда собственост, отвличане, незаконно задържане, опит за убийство, убийство, а може би и в двете. Има и свидетел — кимнах към момичето.
— То пък един свидетел. Да не си въобразяваш, че някой от ония би се обърнал срещу Симпсън?
— Ами ако успеем да го спипаме насаме, в някоя тиха стая, с един-двама железни полицаи, кой знае какво ще запее, ще се разбъбри като планинско поточе. Ако не е Бонсентир, да се е разкапал досега.
— Ти познаваш ли такива железни полицаи? — попита Марс.
— Един-двама. Щом стъпим на брега, ще се обадя на единия.
— Добре ще направиш, ако не ме забъркваш в историите си. Ченгетата отдавна са ми вдигнали мерника, а и това, което току-що свършихме, едва ли е напълно законно.
— Ще видя какво мога да уредя. И бездруго съм ти длъжник.
— Нищо не ми дължиш, храбрецо. Не съм тук заради теб.