— Все пак няма да те споменавам.
Корабът плавно приближи кея. Бордът леко се удари в стената. Развиделяваше се и небето на изток изсветляваше. Подбрах Кармен, свалих я на брега, отправихме се към колата и тръгнахме да търсим телефон.
Всяко нещо по реда си.
35
Стаята, в която ни отведоха хората от бреговата охрана на Лонг Бийч, беше светла и чиста. Там беше и Олс, запушил една от своите тънки пури с вид на човек, който солидно си е подложил на закуска, а също и капитанът от полицията на Лонг Бийч, висок и слаб, със силно изпъкнала адамова ябълка и с изражение, което говореше, че тая работа не му е по сърце. Зад спретнатото канцеларско бюро седеше началникът на бреговата охрана лейтенант Фентън, червендалест и топчест. Настаних се на стола срещу него. До мен, облечена в униформена риза и панталони поне с четири размера по-големи, седеше Кармен, същинска Мери Пикфорд. Олс се бе опрял до вратата, а капитанът от полицията, на име Ракли — на стената до бюрото на Фентън.
— От нея нямаме нужда — обади се Олс. — Докарахме Симпсън с брига на бреговата охрана, човек не може да му затвори устата. Всичко си изпя: и за сделката с водата в Невил Вали, и за това, че е накълцал Лола Монфорте и поне още четири-пет момичета, че доктор Бонсентир не се отделял от него; бил негов „ментор“, мисля, че така го нарече, и „духовен наставник“.
— Къде е Бонсентир? — попитах аз. Олс погледна Фентън.
— С него бил някакъв мексиканец — отвърна онзи. — На горила приличал. Здравата размахвал юмруци; в защита на Бонсентир, предполагам. Заради него един от моряците е в болница, а друг със счупена ръка. Наложило се шефът на отряда да му тегли куршума.
— И после?
— В бъркотията Бонсентир се изпарил.
— Няма къде да се скрие — рече Олс. — Нали прибрахме Симпсън, той му беше дойната крава.
— Може ли да видя Рандолф? — попита Кармен.
— Не сега — отвърна Олс и ме погледна. — Вече имаме твоите показания, Марлоу, нейните също. А пък Симпсън, както се е разприказвал, току-виж си признал и убийството на Линкълн.
Кимнах. Кармен отново съсредоточено си смучеше палеца.
— Я чакайте малко — обади се Ракли. Адамовата му ябълка заподскача. — Вие какво, да не смятате да ги пуснете?
— Ами да.
— Лонг Бийч няма ли право на мнение? — едва ли не обиден възкликна той.
— Лонг Бийч още щеше да се пипка с белезниците, ако Фентън не беше ви поднесъл тия приятелчета на тепсия — обади се Олс. — Това, което става тук, няма нищо общо с Лонг Бийч.
— Не ми харесва тая приказка за белезниците — измърмори Ракли.
— Не се учудвам — рече Олс. — Възразявате ли да ги пуснем? — погледна той към Фентън.
— Момичето ще ни е нужно само ако се стигне до съд — рече Фентън. — Същото се отнася и за него.
— Вижте какво — кротко подхвана Олс, — този приятел тук съвсем сам се напъха в кораб, пълен с яки момчета с патлаци, за да отърве една перколясала нимфоманка. Стискаха го за гърлото, биха го, а той без малко да се удави, за да ни я докара невредима. Поднесе ни на тепсия и разкритието на едно кърваво убийство. Осуети плановете, целящи да отнемат до последна капка водата на ония нещастници от Север.
Олс дръпна дълбоко от пурата, сетне я извади от устата си и я заразглежда.
— И за цялата тая работа… колко ти платиха, Марлоу?
— Един долар и разходите.
— Може би резервоар бензин?
— И два куршума.
Олс скръсти ръце и се втренчи в Ракли.
— Значи като дойде време до съд, няма да можем да го открием, така ли?
— Лейтенантът има право — обърнах се аз към Ракли.
— Според вас никой ли не му е помогнал да се добере до яхтата и да се измъкне после? — попита Ракли. — Бреговата охрана откри двайсет и осем дупки от куршуми по корпуса и обшивката.
— Бързо зареждам — поясних аз.
— Май вие от Лонг Бийч още има да се учите — рече Олс. — Повечето добри ченгета знаят кога да притиснат човека и кога е време да се оттеглят. Лично мен версията на Марлоу напълно ме удовлетворява.
— По дяволите! — скочи Ракли. — Вие полицията на Лонг Бийч за нищо я нямате.
Капитанът мина между мен и Олс и излезе от стаята, като тръшна вратата, но без да прекалява.
— Имате ли възражения, лейтенант? — попита Олс.
— Нека да си вървят — въздъхна Фентън.
— Доколкото познавам нещата, до процес няма да се стигне — обадих се аз. — Симпсън така се е накиснал, че адвокатите му като нищо ще му издействат едно освидетелстване и край.
Станахме да си вървим. Стиснах ръка на Фентън.
— Къде отиваме? — попита Кармен. — Спи ми се.
— У дома. Камериерката ще те сложи да спиш.