— Няма ли ти да свършиш тая работа? — Тя прекара езиче по устните си и ми хвърли закачлив поглед.
— На мен също ми се спи. Тя ще се справи по-добре.
Колата ми беше на паркинга, до черната лимузина на Олс.
— Благодаря ти, Бърни — рекох аз.
Олс кимна и отвори вратата на колата. Вече беше сложил крак вътре, когато спря и подхвърли:
— Тя трябва да бъде настанена някъде.
— Зная.
— Някой от нас трябва да се погрижи. Предпочитам да си ти. Но така или иначе, трябва да го направим.
— Ще имам грижата.
Отворих вратата пред Кармен и тя влезе вътре. Минах от другата страна, а Олс все така стоеше подпрян на покрива на колата си.
— Бонсентир ще те намери — рече той.
— Зная това.
— Рано или късно.
— Тоя път ще си счупи главата.
Олс кимна бавно и най-сетне се настани на седалката. Запали мотора и потегли. Изпратих го с поглед. Сетне седнах до Кармен и поех към Холивуд с адска болка в очите. Същото можеше да се каже и за всяка част от мен.
36
— Значи все пак успя — подхвърли Вивиан. Наближаваше обяд. Почивах си, притворил очи в удобния кожен фотьойл, вдигнал крака върху възглавницата насред огромната дневна. Дрехите ми бяха изсъхнали върху мен. Сега висяха така, сякаш бях стоял няколко часа под водосточна тръба. А се чувствах още по-зле.
— Сигурна бях, че ще те убият — рече Вивиан.
— И както виждаш, сбърка — отвърнах аз.
— Прав си. И страшно се радвам.
— Мда.
Тишината изпълваше всяко ъгълче на къщата, бе се просмукала в паркета, в корнизите по тавана, в самата мазилка по стените. Вивиан седеше срещу мен на огромното издуто канапе, подвила крака под себе си. Беше с панталони и черна копринена блуза и носеше наниз перли — имитация, чийто оригинал се пази в сейф.
— Без твоя помощ няма да се справя с Кармен.
— Ще я настаня на подходящо място и ще се погрижа да я задържат, колкото е нужно.
— Ще трябва ли да се явява в съда?
— Не вярвам. Предполагам, че изобщо няма да има дело. Цялата история ще се потули и двамата със Симпсън ще бъдат обявени за невменяеми с препоръка за подходящо лечение.
— Невменяеми — потръпна Вивиан. — Каква грозна дума.
Замълчах. Вивиан се изправи, мина зад мен и взе да разтрива врата и раменете ми.
— Какво ще стане с нас, Марлоу? Не си забравил за онази нощ, нали?
Кимнах.
— За теб тук винаги ще има място.
— За колко време?
— Значи според теб няма да трае дълго.
— Сега си уплашена и самотна. Грижата за Кармен отново легна върху теб, а и не знаеш къде е Бонсентир. Засега съм ти нужен, но какво ли ще си мислиш за мен след година? Виждаш ли ме на игрището по поло? Може би ще получа и блейзър с монограм? А за да заговоря почти като англичанин, подходяща компания за обичайната тълпа в Дел Мар, ще са ми нужни няколко урока по дикция.
— Ама и ти си едно копеле.
— Аз съм детектив, мадам. Колко пъти да ти повтарям. Това не е шега работа. Така си изкарвам хляба. Мястото ми е в скапаното апартаментче на Франклин Авеню и в прашната кантора на Кауенга. Плащам си сметките без чужда помощ, правя каквото си поискам, не търпя да ме обиждат. Не е Бог знае какво. Сам съм си го избрал. Колкото мозък, сила и смелост имам, мои са си и работя с тях. И парите в джоба сам съм си ги спечелил.
Тя плачеше. За малко да заплача и аз.
— Ще ме целунеш ли поне?
Изправих се и я прегърнах. Устните ни се сляха и тялото й се притисна до моето.
— Не се връщай повече — промълви тя. — Втори път няма да го понеса.
Вивиан с бързи крачки напусна дневната. Опитах се да се успокоя.
В този миг влезе Норис.
— Мисис Риган ме помоли да ви изпратя.
— Тръгвам — рекох аз.
— Много съм ви признателен, сър, задето се погрижихте за мис Кармен.
— Ще я настаня на подходящо място, Норис.
— Благодаря ви, сър, генералът щеше да ви е безкрайно признателен.
— Има ли шампанско, Норис? — внезапно попитах аз.
— Разбира се, сър.
— Добре изстудено ли е?
— Естествено, сър.
— Не забравяй да донесеш и бренди — поръчах му. — Сервирай в оранжерията, ако обичаш, с две чаши.
— Веднага, сър — усмихна се Норис.
Оранжерията си бе същата. Душна, наситена с влага, с гъсто преплетени месести листа. Насред остъкленото помещение върху килима все още се мъдреше инвалидният стол. Халатът бе сгънат и преметнат на облегалката. Недалеч от него се виждаха и два сламени стола. От стъкления купол от време на време се отцеждаха капки и тупваха по плочките долу. Настаних се на един от столовете, извадих цигара, запалих я и бавно издишах дима. Норис се появи сред джунглата с количка за сервиране. На нея имаше бутилка френско шампанско в сребърна кофичка с Лед, по която вече се стичаха капки, и отлежало френско бренди.