— Налей два пръста бренди, а отгоре студено шампанско.
Норис мълчаливо приготви питиетата и ми подаде моята чаша.
Безмълвно отпихме. Влагата ни обгръщаше отвсякъде, ароматът на орхидеи напомняше за умираща красота, гнилата сладост на проститутка, както се бе изразил генерал Стърнуд. Мълчаливо допихме чашите си. Норис стоеше прав, аз седях в същия стол, както по време на срещата ми с генерала.
— Той бе истински войник, Норис — обадих се най-накрая аз. — Също като теб.
— Ако позволите да забележа, и вие не падате по-долу, сър.
Оставихме чашите върху количката. Стиснахме ръце за сбогом и аз си тръгнах. Видях Еди Марс да излиза от колата си. Той не ме забеляза. Поех към улицата покрай пръскачката в тревата. Подкарах колата, без да се обръщам.