— Няма нищо — отговаря ми той любезно.
Боже мили, съвсем съм си изгубила ума! Пък и това, което казах, всъщност не е истина. Ами да, защото аз съм влюбена в Конър, нали? Добре, Ема, опитай отново да броиш. Триста пет-десет и… шест. Триста петдесет и…
О, Боже! О, Боже! Не! Моля те, Господи! Не!!! Самолетът отново подскача ужасяващо. И отново летим като камък надолу.
— Никога не съм направила нещо, заради което родителите ми да се гордеят с мен. — Думите излитат от устата ми, преди да успея да ги спра. — Никога.
— Убеден съм, че това не е истина — отбелязва американецът мило.
— Истина е! Навремето може и да са се гордели с мен, ама после братовчедка ми Кери дойде да живее с нас и изведнъж мама и татко сякаш изобщо вече не ме и забелязваха. Само тя ги интересуваше, аз сякаш не съществувах. Кери беше на четиринадесет, когато дойде да живее с нас, а аз бях на десет и отначало си мислех, че ще е страхотно, нали разбирате. Все едно да имаш по-голяма сестра. Да, ама нещата не се развиха така…
Не мога да спра да говоря. Просто не мога и това си е! При всяко подскачане или пропадане на самолета от устата ми изригва нов порой от думи.
Или говориш, или пищиш — няма друга алтернатива.
— …тя беше шампион по плуване, и изобщо шампион по всичко, а аз бях само… едното нищо в сравнение с нея…
— …курс по фотография и бях убедена, че това ще промени живота ми…
— …шестдесет и един килограма, но възнамерявах да се подложа на диета и…
— …м кандидатствах за абсолютно всяка работа на света, за която чуех или прочетях обява. Бях толкова отчаяна, че кандидатствах дори за…
— …отвратителна колежка на име Артемис. Онзи ден докараха едно ново бюро и тя на секундата си го присвои, въпреки че моето е тясно и цялото очукано, с изкъртени вратички…
— …понякога поливам тъпата й коледна звезда (Стайно растение с красиви, яркочервени цветове. — Бел. прев.) с портокалов сок, просто за да й отмъстя…
— …мило момиче Кейти, което работи в „Личен състав“. С нея си имаме таен код. Когато влезе в нашия офис и ме попита „Би ли дошла да прегледаме някои отчети, Ема?“, това всъщност означава „Давай да се измъкваме към близката сладкарница на «Старбъкс»!“…
— …отвратителни подаръци и се налага да се преструвам, че ги харесвам…
— …онзи ден без да искам счупих любимата чаша на шефа и после скрих парчетата в чантичката си…
— …кафето в службата е възможно най-гадното на света, истинска отрова…
— …писах в автобиографията си, че на матурата имам шестица по математика, докато всъщност имам четворка. Знам, че е непочтено. Знам, че не трябваше да го правя, но толкова много исках да получа тази работа, че…
Боже мили, какво ми става? Обикновено в главата ми има нещо като филтър, който ме спира да не избълвам всичко, каквото мисля.
Но явно филтърът ми се е повредил. Думите извират от устата ми на буен, врящ и кипящ порой. Изобщо не съм в състояние да ги озаптя.
— …понякога си мисля, че вярвам в съществуването на Бог, защото как иначе ще ни има на този свят, нали така? После обаче започвам да си мисля: „Добре де, ами войните и всякаквите други гадости…“
— …да нося прашки, защото като си с прашка и те погледнат в гръб, не си личат грозните очертания на бельото под дрехата. Ама прашките са толкова неудобни за носене и убиват…
— …беше осми номер и просто не знаех какво да правя, така че само казах: „Уаууу! Абсолютно фантастична е!“…
— …печени чушки, защото това е най-най-любимото ми ядене…
— …присъединих се към един читателски клуб (Широко разпространена практика в Америка. Читателските клубове са неформални групи, обикновено от жени, които четат и обсъждат подбрани от тях книги. Издателствата периодично провеждат анкети сред читателските клубове, за да преценят маркетинговите тенденции. — Бел. прев.), ама „Големите очаквания“ ми беше толкова скучна, че… така де, погледнах само началото и края и после се преструвах, че съм я прочела цялата.
— …изсипах в аквариума на Сами цялото пликче с храна за златни рибки и, честно, не ми е ясно защо умря и после…
— …само като чуя първите тактове от песента на Карпънтърс „Близо до теб“, и започвам да плача…
— …наистина ми се ще да имах по-големи цици. Така де, не големи колкото на момичето от трета страница на „Пентхауз“, не глупаво огромни, нали разбираш, ами просто по-големи. Само за да знам какво е да…
— …перфектната първа среща с мъж си личи по това, че шампанското се появява изневиделица на масата, сякаш с махване на вълшебна пръчица…
— …този лесбийски сън направо ме срина, купих си огромна кутия сладолед и после го излапах наведнъж и никога не споменах и думичка на Лиси…