— Не! — свличам се тежко на дивана и се загръщам с пухкавия голям шал на Лиси, подарък от майка й за Коледа. — Току-що се скарах жестоко с Джак.
— С Джак ли?
— Видяла си го, така ли?
— Ами той дойде в… така де, да се извини, предполагам.
Лиси и Джемима се споглеждат.
— И какво стана? — прегръща Лиси коленете си. — Какво ти каза?
— Ами каза, че наистина съжалява за станалото и че не е искал да каже всички онези неща по телевизията, и че връзката ни е… Както и да е. Много неща каза. После обаче каза, че неговите тайни били по-значими от моите.
Разнася се възглас на дълбока обида.
— Не! — извиква Лиси.
— Задник! — казва Джемима и веднага добавя заинтригувано: — Какви негови тайни?
— Попитах го за Шотландия. И за вечерта, когато прекъсна срещата ни. И за всички други неща, за които никога не ми е говорил.
— И той какво ти каза?
— Ами… нищо — свивам рамене с усещане за поредното унижение от страна на Джак. — Не искаше да говори за каквото й да било от това. Каза, че това били неща… деликатни и сложни.
— Деликатни и сложни ли? — веднага се вдъхновява Джемима. — Върхът! Точно това ни трябва. Откриваш каква е тайната… и я изваждаш на бял свят!
Известно време я гледам с разтуптяно сърце. Права е! Мога да го направя. Мога да му го върна на Джак. Мога да направя така, че да го заболи толкова, колкото и мен.
— Но аз нямам ни най-малка представа за какво става дума — казвам най-сетне.
— Ще откриеш! — възкликва Джемима. — Не е особено трудно. Знаеш, че той крие нещо, това е най-важното. Информацията е власт, Ема. Имаш ли информация, имаш и власт.
— Добре де, ами как да я открия тази информация?
— Първо ще опитаме да се справим сами — отговаря делово Джемима. — Ако не успеем… Е, познавам някои… хора, които могат да ни помогнат… дискретно — додава тя и ми намига многозначително.
— Частни детективи ли имаш предвид? — пита Лиси удивено. — Ама ти сериозно ли говориш?
— А после ще разкрием тайната му пред света! — победоносно заявява Джемима. — Мама има връзки във всички вестници…
Сърцето ми бие развълнувано. Наистина ли смятам да го направя? Действително ли възнамерявам да си отмъстя на Джак?
— Като начало можем да започнем от кофите за боклук — нарежда авторитетно Джемима. — Не можете да си представите колко неща се откриват, когато поровиш из нечия кофа.
Изведнъж нормалността ми се завръща с гръм и трясък.
— Какво? Кофи за боклук ли? — зяпвам я ужасено. — В никакви кофи за боклук няма да ровя. Всъщност изобщо нищо няма да правя. Край, точка!
— Целта оправдава средствата, Ема — отмята коса Джемима. — Нали искаш да откриеш каква е тайната му?
— Може пък да не искам да откривам тайната му? — сопвам й се с известна доза гордост. — Може тя изобщо да не ме интересува.
Загръщам се още по-плътно в шала на Лиси и унило се втренчвам в пръстите на краката си.
Значи Джак има някаква голяма тайна, която не иска да сподели с мен. Ами добре. Чудесно. Да си я има! Няма да се принизявам да ровя из кофите за боклук за късче информация. Не ми пука за тайната му. Нито пък за самия него! Щом не иска да ми каже — моля!… аз пък не искам и да знам.
Изведнъж се чувствам адски изтощена след целия този напрегнат ден. Иска ми се единствено да си взема дълга гореща вана, а после да се мушна в леглото си и да забравя, че изобщо някога съм познавала човек на име Джак Харпър.
XXIII
Не мога да забравя за Джак, естествено. Нито за скарването ни.
Лицето му постоянно изплува в ума ми. Непрекъснато се сещам за едно или друго, което е казал или направил.
Лежа в леглото си, загледана в тавана, и премислям последния ни разговор… когато се скарахме…
Какво всъщност имаше предвид с въпроса си „Толкова ли е ужасно хората да знаят истината за теб?“.
Не, не, край! Преставам да мисля за него. Напълно го изхвърлям не само от живота, но и от съзнанието си.
Когато на другата сутрин се появявам в кухнята, за да си направя чаша чай, вече съм твърдо решена: от днес нататък няма дори да мисля за Джак. Край. Финито.
— И така, имам три теории — появява се Лиси задъхана на прага на кухнята, по пижама и с адвокатския си бележник в ръце.
— Какво? — поглеждам я отнесено.
— За тайната на Джак. Имам три теории.
— Само три ли? — появява се зад нея и Джемима, в пухкавия си бял халат, също с някакъв бележник в ръце. — Моите са осем!
— Осем ли? — поглежда я Лиси засегнато.
— Не искам да знам за никакви теории — обаждам се аз. — Чуйте какво ще ви кажа и на двете. Цялата тази история беше много болезнена за мен. Така че ви моля да уважавате чувствата ми и просто да не споменавате нищо на тази тема. Става ли?