За секунда и двете ме гледат тъпо, после отново се обръщат една към друга.
— Осем ли? — повтаря Лиси. — Как пък успя да ги направиш осем?
— Фасулска работа — свива рамене Джемима, после добавя великодушно: — Сигурна съм, че и твоите са много добри. Защо не започнеш ти първа?
— Хубаво — поглежда я Лиси недоволно, лекичко се покашля и започва: — Теория номер едно: мести цялата „Пантера Корпорейшън“ в Шотландия. Бил е там, за да огледа за пореден път нещата и все още не иска да се разчува. Теория номер две: свързан е с финансово престъпление…
— Какво? — зяпвам я изумено. — Защо го казваш това?
— Порових малко из Интернет и се оказа, че някои от счетоводителите, които са правили последния одит на „Пантера Корпорейшън“, напоследък са се забъркали в доста големи скандали. Което нищо не доказва, разбира се, но ако се държи тайнствено и говори за спешно местене… — Лиси прави многозначителна физиономия.
Джак — финансов измамник? Не! Абсурд. Тотален абсурд! Така де, не че изобщо ми пука, ама…
— И двете ми се струват твърде невероятни — подхвърля Джемима, като повдига презрително вежди.
— Ами да чуем каква е твоята в такъв случай — сопва й се Лиси.
— Пластична хирургия, естествено! — заявява Джемима триумфално. — Направил си е операция за опъване на лицето и е избрал да се възстанови в Шотландия, за да не се разчуе. Знам и какво го е накарало да прекъсне втората ви среща.
— Какво? — питам подозрително.
— Липосукция на ханша! — обявява Джемима самодоволно. — Приятелят му е дошъл да му съобщи, че в претоварения график на пластичния им хирург изведнъж се е появило прозорче и Джак веднага е хукнал, защото такива фантастични възможности изобщо не са за изпускане…
Господи, от коя ли планета пада Джемима?!?
— Джак никога не би си правил липосукция! — отговарям възмутено. — Нито опъване на лицето.
— Ти пък откъде знаеш? — отвръща Джемима. — Да не би да си сравнявала негови снимки „преди“ и „сега“, за да забележиш очебийната разлика?
— Страхотно! — врътва очи Лиси. — Хубаво, а другите ти теории какви са?
— Момент така да видя… — Джемима отгръща бележника си на следващата страница. — Аха. Тази е доста добра. Той е в мафията! — заявява тя и прави кратка пауза за повече драматизъм. — Застрелват баща му и той прави планове как да убие главите на всички други мафиотски фамилии.
— Джемима, разказваш ни „Кръстника“! — отбелязва Лиси с досада.
— О, така ли? — възкликва Джемима, леко озадачена. — Затова значи тази теория ми се струваше леко позната, докато я измислях — заявява тя и я задрасква от листа в бележника си. Отгръща на нова страница. — А, ето и следващата. Той има брат, страдащ от аутизъм…
— „Рейнмен“ — прекъсва я Лиси.
— По дяволите — прави физиономия Джемима и започва един по един да задрасква листовете от бележника си. — В такъв случай и тази не става… и тази също… — По едно време вдига глава и заявява: — Но имам още една теория. Има друга жена!
Поглеждам я стреснато. Друга жена ли? Това и през ум не ми беше минавало.
— Всъщност, това е и моята трета теория — казва Лиси с извинителен тон.
— И двете мислите, че има друга жена, така ли? — местя шокиран поглед от едната към другата. — Но… защо?
Изведнъж отново се усещам малка. И глупава. Дали пък не съм била по-наивна, отколкото съм си мислила. Доплаква ми се. И в същия миг се сещам за твърдото си решение.
— Прекрасно! — заявявам с гордо вдигната глава. — Изобщо не ми пука какво прави. Това си е негова, съвършено лична работа!
— Не само негова, но и твоя, щом ще му отмъщаваш… — отбелязва Джемима.
— Не искам да му отмъщавам, ясно ли е? Отмъщението е нездравословно! — възкликвам разпалено.
— Ема, независимо какво искаш или не искаш, ти си ми приятелка и аз нямам намерение да седя и да гледам безучастно как някакъв си мъж те тъпче и те прави на маймуна — извиква Джемима, а в очите й проблясват налудничави пламъчета. — Той трябва да си плати! Трябва да бъде наказан!
— Джемима! Моля те! — поглеждам я стреснато. — Не искам да правиш нищо по въпроса! Обещай ми!
— Добре де, обещавам! — казва Джемима неохотно.
— Заключила е пръстите си зад гърба — подхвърля Лиси.
— Какво! — хвърлям възмутен и невярващ поглед към Джемима. — Обещай ми както трябва! Закълни ми се в нещо, което наистина обичаш, че няма да отмъщаваш на Джак вместо мен.
— О, добре! — намусва се Джемима. — Ти печелиш. Заклевам се в чантичката си от „Миу Миу“, тази от кожата на пони, че няма да предприемам нищо. Но правиш огромна грешка, да знаеш.