О, не! Не бих позволила да й се случи подобно нещо. Ако забележа, че се обърква, ще… ще… ами да, ще се престоря, че получавам сърдечен удар. Ще се срина на пода и за известно време всички ще извърнат очи към мен. Но представлението няма да се провали, изобщо няма да спре, защото ние сме горди англичани… нали така? А когато хората отново погледнат към сцената, Лиси вече ще си е припомнила стъпките. И всичко ще е наред!
— Ема! — чувам глас до ухото си.
— Какво? — питам разсеяно.
И в следващия миг сърцето ми спира. Май наистина ще получа сърдечен удар. Само на крачка от мен стои Джак. Облечен е в обичайната си униформа — избелели дънки и фланелена риза, и се откроява ярко сред тълпата от изтупани адвокати. Когато срещам погледа на тъмните му очи, отново усещам да ме залива обида и болка. Не, няма да им се поддам. Край. Аз съм нова Ема. Забравила съм Джак. Имам нов живот.
— Какво правиш тук? — питам престорено нехайно.
— Видях поканата на бюрото ти — отговаря Джак, без да откъсва очи от моите. — Ема, наистина искам да поговорим!
Ама той какво си въобразява?! Че ще хукна да говоря с него само като ми свирне ли? Ха! Как ли пък не!
Поглеждам го яростно. Той обаче сякаш изобщо не забелязва колко съм ядосана.
— Ема… — подема Джак със съвършено искрен израз на лицето, — …не мога да забравя това, което ми каза. Права си. Трябваше да споделям повече с теб. Не биваше да те изолирам така от живота си.
Това ме изненадва, но веднага усещам в душата ми да се надига наранена гордост. Значи сега иска да споделя с мен, така ли? Е, може би вече е прекалено късно, нали? Аз… може би вече изобщо не се интересувам от него!
— Не е необходимо да споделяш каквото и да било с мен, Джак. Твоите работи са си твои и нямат нищо общо с мен — отправям му дистанцирана усмивка аз. — Пък и вероятно не бих ги разбрала, като се има предвид, че те са толкова деликатни и сложни, а аз съм една… пълна глупачка…
Обръщам се и решително тръгвам през двора към залата.
— Дължа ти поне едно обяснение — тръгва след мен Джак.
— Нищо не ми дължиш! — вирвам гордо брадичка. — Всичко свърши, Джак. По-добре ще е и за двама ни да… О, пусни ме!
Джак е сграбчил ръката ми и ме дръпва да се обърна с лице към него.
— Дойдох специално, за да ти кажа нещо важно, Ема! — заявява той сериозно. — Дойдох, за да ти кажа защо бях в Шотландия.
Опитвам се да прикрия изненадата си.
— Изобщо не ме интересува защо си бил в Шотландия! — Измъквам ръката си и започвам да си проправям път сред тълпата от адвокати, всичките говорещи делово по мобилните си телефони.
— Но аз искам да ти го кажа, Ема! — неотклонно ме следва по петите Джак. — Наистина искам!
— Е, аз пък вече не искам да го знам! — обръщам се към него и го поглеждам предизвикателно в очите.
О, искам, разбира се! Искам и още как! И той много добре знае, че искам.
— Добре де, казвай, щом толкова настояваш! — измърморвам намусено.
Той ме хваща за ръка и ме повежда към едно по-спокойно кътче на двора. Докато вървим, усещам да ме обзема страх.
Така де… действително ли искам да знам тайната му?
Ами ако е финансов измамник, както предполага Лиси? Ами ако се занимава с разни тъмни сделки и иска да ме забърка и мен в тях?
Ами ако наистина има друга жена и сега ми каже, че ще се жени за нея или нещо подобно?
Усещам сърцето ми да се свива от болка. Добре де, в такъв случай… в такъв случай, ще му кажа, че и аз имам друг любовник и че…
— Слушай сега — Джак спира и ме поглежда мрачно.
На секундата решавам, че ако е извършил убийство, ще го предам на властите… независимо че съм му обещала да пазя тайната му и тъй нататък.
— И така… — Джак си поема дълбоко дъх. — Бях в Шотландия, за да… за да се видя с един човек.
— С жена — изтърсвам, преди да успея да се възпра.
— Не, не с жена! — възкликва Джак, но в същия миг изразът на лицето му се променя и той ме поглежда изпитателно. — Това ли си си мислила? Че играя двойна игра?
— Ами… всъщност… не знаех какво да си мисля — измънквам смутено.
— Ема, в живота ми няма друга жена. Отидох да посетя… — Той се поколебава за миг. — Отидох да посетя своята… един вид… фамилия.
Мозъкът ми буквално се сбръчква от ужас.
Фамилия ли?!?
О, Господи! Джемима беше права! Забъркала съм се с мафиот!
Само без паника! Мога да се измъкна, нали така? Мога да се включа към програмата за защита на свидетелите. Новото ми име ще бъде да речем… да речем… Мигън.
Не. Кло. Кло де Суза.
— И по-точно… едно дете.
Дете ли? Дете ли каза?
Мозъкът ми отново се сбръчква. Той има дете, така ли?